Всяка вечер чувствам диханието ти. Нежно дразни ухото ми с леки, почти еротични напеви, докосва игривите кичури коса с кадифяна милувка, прекарва ръка по гърба ми, докато целия настръхна от желание... Тогава се събуждам, паля цигара и дълго издишвам дима в такт с пулса на сърцето ти. Ледените въздишки дълго отекват из стаята. Котката ми се качва на леглото, дълго гледа с умните си синьо-черни очи в мрака и се чуди какви са тези странни късчета сняг, които прехвърчат по бузите на стопанина й. Иска ми се да й обясня, че когато зимата се е влюбила в теб и не напуска сърцето ти, замръзналите сълзи стават твое ежедневие, болката - пръв приятел, а късметът и щастието - две отдавна забравени думи... подобни на онези двете. "Обичам те". Прелестната сиамка обаче няма откъде да знае какво е "зима" и какво е "любов". Също като малките момиченца, които започват да търсят обич едва след като са я имали в ръцете си, но са я загубили.
Бавно прокарвам ръка по косите ти. Дланта ми веднага изтръпва, но ...