Директорът, от когото започваше светът

Като млад учител беше харесван от учениците извън часа. Смееше се на вицовете, не виждаше запалените пред носа му цигари, понякога даже черпеше някоя бира по късна доба.

Виж – в час… Не, че на младежите им се учеше, да не говорим за такова антихуманно нещо като математиката, обаче… Трябваше им някоя оценка – при това по възможност висока. За което често се полагаха изпити, а при тях се изискваше минимално разбиране…

Как? Той обясняваше леко и приятно, но единствено на носа си. Тихо, мъркащо, подредено… Кой знае какво и защо…

Направиха го директор. И вече можеше и да шепти – другите се налагаше да опъват ушите си.

А    директорствуването се оказа точно за него – готов мениджър. Е, имаше опит – що години въртеше селскостопанско производство в селото си… Използваше отначало двора на родната къща, после арендуваше земя, наемаше техника…

И работниците намери лесно и хитро. Просто следобяда пълнеше две коли с лелките от училището, пускаше ги на нивите, накрая плащаше на ръка. И той доволен, и те доволни…

А понякога беше дори цял ден на работа. В училището. Случваше се дори в седем часа да е пред вратата му. Рядко, но затова пък винаги изненадващо и стряскащо…

В това училище беше четвъртият или пети директор. И успяваше да се задържи, въпреки политическите вихрушки. Но пък се включи в полезна партия, даже го направиха съветник. Само дето един преподавател от училището му изнахалства – не стига, че също се кандидатира, ами го и превари в класацията. Просто невъзпитан човек…

А друг нахалник си позволи да подкопава пиедестала, който директорът сам издигаше.

Представяте ли си – публично, на съвет, пред новоназначените учители, предложи да направят исторически кът на училището. Със снимките, с някои биографии и – наглост! – малък барелеф на първата директорка. Оная, която от празна сграда създала училище. При това по всички възрожденски и   изисквания – хем успявала да посети учителите в час, хем проследявала съдбата на учениците и след завършването, хем ги познавала всички по име и физиономия…

Докато директорът сега познаваше родителите – и то тези, които можеше нещо „да помогнат“. Материално, морално той се чувстваше отлично…

Новоназначените се спогледаха с безразлично неразбиране. Каква директорка? Назначил ги беше Той. Тоест – началото на началата. И важното беше да им определя добри заплати, малка натовареност, плюс някои привилегии.

Отделно…

Абе, естет беше. Един от старите злобари веднъж подметна – я, всичките новоназначени учителки бяха форматирани от вкуса директорски – миньончета, с полудълги коси, кестеняво-черни, бъбриви…

Което не прибави директорска топлота към саркастичния волнодумец…

И така – ден след ден, година след година. Няколко пъти родители го биха. Те си знаеха защо, той не посмя да каже причината.

Училището си беше на мястото – с все по-остаряващата слава, но в добър външен вид. Нали умееше да уреди ремонти от разни фондации, като пътем не забравяше себе си – де нова ограда на селската хасиенда, де мебели за у дома, под формата на училищни…

И бавно отплуване към пенсията…

Като при това беше скромен – не щеше никой да се сеща за директорствуването му след заминаването. Особено разни контролни органи.

Макар да е убеден – светът започва от него…

Каня ви на интересен коментар - https://genekinfoblog.wordpress.com/