Dec 10, 2024, 8:19 AM

Днес

  Prose
562 1 7

Някога пеех. Вече не пея.

Много се смеех. И сега се смея.

Стихове пиша, както умея. 

Това е защото не пея.

За утре не знам. Друго време.

Нещо ще ми даде? Или ще вземе?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Виж, за усмивки не се сетих. Благодаря ти, Мини! От сърце! Общуването с мили хора винаги ме усмихва. Дава ми надежда. Значи, светът може да оцелее! Има добри хора! Младен! Благодаря! Ти мълчаливо ми стискаш ръката и казваш: справяш се! Давай! Благодаря!
  • Всичко се променя, животът си тече, но усмихвай се, само това ще остане!
  • Дай Боже, Пали! Дай Боже добро време за всички! Благодаря ти!
  • Още много време! Другото сама ще си го направиш.
  • Пее ми се, Иржи! Много ми се пее! Но съм забравила как. Благодаря ти, мила моя, че прочете и коментира.

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...