goblenka (Маргарита Ангелова)
453 8840
10.12.2024 г., 8:19 ч.

Днес 

  Проза
159 1 8

Някога пеех. Вече не пея.

Много се смеех. И сега се смея.

Стихове пиша, както умея. 

Това е защото не пея.

За утре не знам. Друго време.

Нещо ще ми даде? Или ще вземе?

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Виж, за усмивки не се сетих. Благодаря ти, Мини! От сърце! Общуването с мили хора винаги ме усмихва. Дава ми надежда. Значи, светът може да оцелее! Има добри хора! Младен! Благодаря! Ти мълчаливо ми стискаш ръката и казваш: справяш се! Давай! Благодаря!
  • Всичко се променя, животът си тече, но усмихвай се, само това ще остане!
  • Дай Боже, Пали! Дай Боже добро време за всички! Благодаря ти!
  • Още много време! Другото сама ще си го направиш.
  • Пее ми се, Иржи! Много ми се пее! Но съм забравила как. Благодаря ти, мила моя, че прочете и коментира.
  • Като конфетче малко, но си има всичко твоето стихче,Марги! Да ти се сбъднат само най- хубавите неща! И пей! Входен билет е към всички сърца....
  • Точно. Благодаря, че прочете и коментира.
  • Никой не знае какво го очаква утре. Затова живеем за днес. 🙂
Предложения
: ??:??