Днес събудих се в прегръдките ти, но ми бе студено. Потрепнах, от страх навярно. Станах със уплаха. Облякох твоя дреха, ухаеше на друг. Захвърлих я. Потърсих своя сред бъркотията от хиляди неща. Останала бе само тя, роклята от първата ни среща, цялата на цветя. Облякох я бързо, ала пак ми застудя. Не съм от жените, които ще си тръгнат ей така, но днес... Тръгнах тихо, шумно се прибрах. Вън бушуваше вятър. Погледнах се. Роклята ми вече нямаше цветя. Той бе взел спомена за срещата ми с любовта. 
Днес ми е студено!