До една непозната жена
ДО ЕДНА НЕПОЗНАТА ЖЕНА
Не те познавам. Не зная чия бивша или настояща съпруга си, или любовница. Не зная колко езика знаеш, нито каква вяра изповядваш, нито колко книги си прочела или написала, нито колко образования имаш, нито колко мъже си имала или искаш да имаш, нито колко пари имаш, нито за колко пари ламтиш, нито какви точно претенции имаш към живота. И не ме интересува. Знам само, че ме преследваш, пишеш по адресите ми и плюеш, и мачкаш, и каляш, естествено, скрита в удобната за душицата ти анонимност на виртуалността. Не знам и причината, поради която го правиш. Вероятно заради някой мъж. Напразно. Защо НИКОЙ от виртуалните сенки, които обикалят около мен вече три години няма нито смелостта, нито желанието да ме срещне в реалността. А мен виртуалната любов с непознати ми е безинтересна и не ме удовлетворява. Така че, по-добре укроти злобата си, защото демонстрираш единствено своята грозна същност.
Ако си нечия любовница – бъди. Оня, който те обича, не би ми бил интересен, защото щом е влюбен в теб, значи че сте сродни души, а такива души, меко казано, не ми допадат. Ако го обичаш, дай му онова, от което има нужда, или ако не можеш – се оттегли, за да му го даде друга.
Ако си нечия бивша съпруга, ще ти кажа, че без да ви познавам, вече мога да предположа чия е вината да се разделите. Който и да е той, която и да си ти – не ме намесвайте, МОЛЯ, в семейните си и любовни войни. Аз не съм толкова тъпа, за да не знам, че никого не мога да накарам насила да ме обича. Нито пък толкова войнствена, за да превърна живота си в безсмислена битка за някой, който не ме иска. И не ми е в природата да прося любов, нито да стоя на колене пред някого. Аз не нападам, но когато ме предизвикат, отвръщам на удари. Научих се. Такива като тебе ме принудиха. Защото злото се размножава, когато не му се противопоставиш. И защото не искам да се оставя доброволно да бъда смачкана за удоволствие на някой от ония, които презирам. От досега на които ми става лепкаво на душата.
© Юлияна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ами сложи ги. Иначе звучат като твои думи отправени към мен. Или не знаеш как да редактираш коментара си? Колкото до непознатата, нали четеш заглавието - това е писмо до нея и достатъчно добре съм описала действията й. А странното е, че ти много бързо се ориентира къде и какво да коментираш. Не ме подценявай, моля! Както съм написала - МЪЖ, КОЙТО ХАРЕСВА ТАКАВА ЖЕНА, НЕ БИ МИ БИЛ ИНТЕРЕСЕН, така че нека всяка, която се познае да не се бои ОТ МЕН за любимия си.
-
Не те разбирам за това "онази непознатата"?
Забравих да сложа кавичките когато писах коментара. -
Защо не си поставила цитата в кавички, Силвия? Или искаш да ми кажеш, че ти си била онази непозната? Колкото и да е типично за днешното време, аз не го приемам. Както виждаш годината е била 2009 т.е. преди 5 години, а ти продължаваш. Ще трябва същността ти да е много красива.
-
"Така че, по-добре укроти злобата си, защото демонстрираш единствено своята грозна същност. "
Типично за днешно време....Поздрави! -
яко!
-
Браво , Дими! Явно много , много си го трупала в себе си, за да го кажеш с такава сила! Поздрави!
-
Интересно писмо. Харесах начина на изразяване. Поздравления. Дими
-
"И не ми е в природата да прося любов, нито да стоя на колене пред някого. Аз не нападам, но когато ме предизвикат, отвръщам на удари. Научих се."
Намясто казано! Харесах!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
А колкото до това, че съм се ориентирала да пиша на това писмо, то просто е толкова вярно и в него има много истина. Хареса ми начина, по който сте го написала! (Дано отново не бъда разбрана погрешно)
Още веднъж, извинявай!