До голямата любов /Ив.Б./
Навярно, ще ме сметнеш за луда. Не те виня...
Че все още прегръщам всеки наш спомен и се усмихвам щом чуя твоето име.
Нима е грешно? Нима това не е любов?
Съгласна съм, но само ми кажи, кое за теб е любов?!
Обърках се...
В толкова много опити за теб да съм
перфектната жена,
безупречна...
Тичах след теб,
давах ти любов
и чаках
като бездомно сираче да отвърнеш
на чувствата ми – ужасно горещи!
Романтични...
Знаеш ли...как нощем капят сълзите?
както дъжда по стъклата на колите нощем...
Знаеш ли как кърви сърцето? Когато те няма до мен...
Знаеш ли, как те чаках да се завърнеш от далечното ти
пътуване из Америка?
Не знаеш...
И никога няма да узнаеш...
Когато отиде си от сърцето ми,
мълнии сякаш разцепиха мрачното небе...
Заваля дъжд,
не вода, а кръв се
стичаше,
из улиците на града...
И онези светлинки...
О, онези клети светлинки!
Угаснаха...
Тъмнината отново обзе крехкото ми тяло!
Вече те няма.
Ти си с друга,
но си по нещастен и от мен в нощта!
Kr(Asi) Poetry
© Karolinne Kolewa All rights reserved.
