(Поклон на Ницше)
Здравейте, приятели и врагове мои! Здравейте! От днес аз започвам своя последен триптих и всяка вечер ще ви проповядвам по една своя теза, по нещо, което искам да ви оставя, защото нямам сили вече нищо да ви отнема. Искам да ви говоря за най-важните три неща, които човек може да срещне в живота си и които е длъжен да разбере. Защото поради каква причина иначе се е раждал?! Тази вечер аз ще ви нарисувам Любовта, без която нищо под небето не е възможно. „В началото бе словото...„ повтарят безумците до днес и опиянени от скудоумието си, даже не се питат кое слово по-точно е било в началото. Кое от милиардите пусти и празни слова! Аз не искам да слушам брътвежа на невежите, аз искам химна на Любовта! Но питам ви – кой може да изсвири и изпее тез прекрасни звуци, кое е това гърло, което може да резонира с Вселената, кои са тез уши, които ще чуят?! Да, аз искам да ви поднеса най-чудната песен, аз искам да ви разкажа най-увлекателната приказка, да ви запозная с най-вярната и ...