До всички адреси (1)

                                                                         (Поклон на Ницше)

Здравейте, приятели и врагове мои! Здравейте! От днес аз започвам своя последен триптих и всяка вечер ще ви проповядвам по една своя теза, по нещо, което искам да ви оставя, защото нямам  сили вече нищо да ви отнема. Искам да ви говоря за най-важните три неща, които човек може да срещне в живота си  и които е длъжен да разбере. Защото поради каква причина иначе се е раждал?! Тази вечер аз ще ви нарисувам  Любовта, без която нищо под небето не е възможно. „В началото бе словото...„ повтарят безумците до днес  и опиянени от скудоумието си, даже не се питат кое слово по-точно е било в началото. Кое от милиардите пусти  и празни слова! Аз не искам да слушам брътвежа на невежите, аз искам химна на Любовта! Но питам ви – кой може да изсвири и изпее тез прекрасни звуци, кое е това гърло, което може да резонира с Вселената, кои са тез уши, които ще чуят?! Да, аз искам да ви поднеса най-чудната песен, аз искам да ви разкажа най-увлекателната приказка, да ви запозная с най-вярната история – аз искам да срещнете Любовта! Но не бързайте, късокраки! Няма да открия очите ви за ваш'то слабо, нечестно, неверно плътско  лигавене! Не! Аз ще хвърля жалките ви душици във всепомитащия огън на пречистата и пресвята Любов – майка и вседържителка на всичко живо и стойностно, тази. която създаде небесната шир, морската бездна   и шеметните върхове на твърдта. Тази, която роди Първия  и тази, която нежно ще приласкае Последния с последния му дъх. Ах, как искам да съм там, в последния акт на нейната най-голяма обич... Защото, с който е започнало всичко, с него и ще свърши, за да се затвори кръга  и да се спре колелото. Любовта – това е първият пролетен полъх, това е първият плач на бебето, това е топлината на невинната първа целувка, това е огненият дъх на страстта, от която се ражда всичко, това е милостивата последна въздишка, това е последният стон на Прощаващия се... Любовта е най-сладката глътчица хлад в пустинята, най-топлата длан в страховития полярен мраз, най-живителната капчица в жаждата, най-нежната ласка в болката. Любовта е смях и радост,  обич и целувка, скръб и плач, тъга и махане за сбогом! Да – махане за сбогом – най-тежкият акорд! Него ви завещавам аз, бедни приятели и врагове! Отхвърлете от себе се всичко леко, бъдете силни – чуйте и помнете най-тежкия акорд! Него и носете в сърцата си! Там в него  ще бъда и  аз! Запомнете това!

1. 10.02.2007 г                                                                                                             Ra