4 цигари с едно автоматно кафе – достатъчно добро, 178 тегела с новите ми ботуши по мръсните мраморни плочи на гарата, насъбран студ по настръхналите ми бедра в посока крайна на четирите ми крайника, новата брадва на беззъбия циганин в мръсно-бежова шуба с ципове, последните червени чушки в розови найлонови торби на кофти боядисана среднозърнеста, недоволните цигари и зле подгънати дънки на правостоящите, надиплените чорапи и първи за сезона чорапогащници на седналите по ‘новите пейки на гарата’ – някои запълват дупката във времето с особено извратено любовни, случайни свалячески, диалози без възраст или пък със съобразяване с разликите в нея, стари познати, тръгнали нанякъде и нови клюки за други, картини от детайли на цялата обстановка, запечатани между две примигвания на натежалите ми мигли, релси, релси и студ в 50-минутното закъснение на влака. Бързият влак.
Чакаме бавно с клишето на времето от 1 минута = 60 секунди. Някои бързат, други не толкова, но всички чакаме, всеки, оставил ...