Доброволец

Тази сутрин беше първата от втората ù седмица като доброволец.

Днес отиваше да прекара с децата в Дома един делничен ден - сутринта ще сервират и закусват заедно, после с дежурните ще почистят, а следобед - домашните. Като миналата седмица. И не съвсем. Днес ще се разбере колко е изкарала Венито на контролното по математика, дали е оздравяло вече детето на Герито, възпитателката, и дали Гошо и Димо са се сдобрили.

Днес е обещала и на момичетата да правят хлебчета. Ще бъдат малки, кръгли и всеки ще си ги украси отгоре както иска.

- На това му се вика арттерапия - каза им шеговито миналия петък.

- Аха, на това му се вика мазало! - ухилиха се момчетата. - Ще бъде яко...

Ще видим какво ще се получи - поклати глава сама на себе си Яна.

Така се започна и тая работа. Доброволчеството. То просто се случваше. Отиде в организацията да стане доброволец, да направи някакви добрини за някого. Оказа се, че има много работа за вършене - да помогне на децата в Дома сутрин да се събудят, да се облекат, дори как да се хранят спретнато. Да ги изслуша, докато ги води до училище. Да ги успокои, че там ще е хубаво, че всичко ще се нареди добре за тях... После обед, после вечеря. И накрая - прибираш се вкъщи и само искаш да си легнеш. И да спиш - защото това е много непостижимо, а толкова желано понякога.

И така назад и напред в ходене и работа, си даде сметка Яна, че това е то - работата за другите. Лягаш и мислиш за тревогите на малката и прекалено сериозна Габи, ставаш сутрин и в Дома попадаш на забелязващия всичко Стефан, който те пита :

'' Защо днес не се усмихваш?''.

Грижиш се за другите, а се оказва, че и те се грижат не по - малко за теб. Работиш само за "благодаря", а накрая ти си този, който благодари.

"Това ми харесва!" - ухилва се Яна на себе си. Исках да се променя, да се обърна към другите хора и да поработя за тях. Е, направих го. Правя го. Исках така да стана по - добър човек, да се променя. Усещам, че промяната е факт. Хареса ми да взема хляба, да раздам на всички и накрая и на мене си. Хареса ми да мисля първо за другите.

Имам късмет - стигнах до Дома без закъснение! Часът е 6.30 - време е за събуждане.