Земята се къпеше в ласките на своя господар - дъждът я галеше, а тя го попиваше, сякаш дишаше от белия прах. Гората шумолеше, светът се двоумеше - да замръкне или да твори светлини. Водата се стичаше по наклонените улеи, бучеше, оживяваше като кръв, бушуваща във вените.
На един връх в планината две сърца едно до друго туптяха, две тела в прегръдка спяха. Удари гръм и тръпка мина по тях. Една топла усмивка "здравей" каза на друга усмивка. Тя го погали, очите му нейните срещнаха. Навън пак загърмя. Една премигваща светкавица освети стаята. Беше ранен следобед, но беше мрачно. Облаците - гъсти, черни, целуваха върховете, обгръщаха земята. Тя го погледна закачливо, отметна одеалото, отви и него. Той поклати отрицателно глава, знаейки какво крои тя. Плътните й устни го целунаха нежно. След миг две топли тела се къпеха в студената вода, която извираше от небето. Всичко беше безкрайно. Природата бе родила един плам и сега го превръщаше в ураган.
Мека дантела и гладък лен се сляха с телата. Дъ ...