Докосвах те докато дъждът по гърба ти падаше

           Земята се къпеше в ласките на своя господар - дъждът я галеше, а тя го попиваше, сякаш дишаше от белия прах. Гората шумолеше, светът се двоумеше - да замръкне или да твори светлини. Водата се стичаше по наклонените улеи, бучеше, оживяваше като кръв, бушуваща във вените.

           На един връх в планината две сърца едно до друго туптяха, две тела в прегръдка спяха. Удари гръм и тръпка мина по тях. Една топла усмивка "здравей" каза на друга усмивка. Тя го погали, очите му нейните срещнаха. Навън пак загърмя. Една премигваща светкавица освети стаята. Беше ранен следобед, но беше мрачно. Облаците - гъсти, черни, целуваха върховете, обгръщаха земята. Тя го погледна закачливо, отметна одеалото, отви и него. Той поклати отрицателно глава, знаейки какво крои тя. Плътните й устни го целунаха нежно. След миг две топли тела се къпеха в студената вода, която извираше от небето. Всичко беше безкрайно. Природата бе родила един плам и сега го превръщаше в ураган.

           Мека дантела и гладък лен се сляха с телата. Дъждът ги мокреше. Тя го целуваше, той я галеше цялата. Ах, тези двамата!

           В нежна, силна прегръдка и последната капка дъжд изгоря. Превърна се във въздух, в приказка за двамата из гората тя заехтя. Изгря слънце, сякаш за миг закипя цялата придошла река. В игрива закачка, в сладък гонеж затичаха се двамата, тя бягаше пред него, той я следваше и в него гореше копнеж. Легнаха в едно дълбоко местенце, тя протегна към него ръка, на китката й малка висеше малка мрежичка. От нея тя извади голям, мек сапун. Замириса на Рай, понесе се по реката пяна, ухаеща на бяла лилия. Под пяната сякаш, прокрадваше той ръка, докосваше, галеше, а тя тръпнеше цялата. Под себе си усети нежното й тяло, а тя с влажно езиче го приканваше за целувка - блаженство цяло. Устни към устни трепваха да се докоснат. Но пак гръм. Затрещя. Стъмни се. Заваля с капки големи сякаш падаха от небето звезди. По малка пътека тичаха двамата нагоре към малката къщичка. Тя се обръщаше през рамо, усмихваше се, викаше го, а той я гледаше замаян, достигаше я, докосваше я, а после пак я пускаше, така сладко го мъчеше. Спираше я, целуваше я, сливаха се устни, силно се притискаха, сладостно се искаха. Насън по пътеката тичаха. През прага тя премина, меката дантела, оставена пред него, той подмина. Зад гърба си вратата затвори. Пред тях цяла "О, каква нощ, каква нощ" се отвори.