Преди дни сутринта, както си седим и дочуваме двете деца да си шепнат тихичко в банята.
,,Да им кажем ли?"
,,А, не, не, мий се."
И докато, вървеше този съмнителен разговор на четири очи в банята, реших да хвърля едно око на миещите се. А щом отворих вратата на стаята, онова, на което попадна погледът ми за кратко ще се опитам да го опиша.
Първо забелязах стената насреща и таванът, от които се стичаха едри капки кетчуп. Не стига, че кетчуп, но и тук-таме се наблюдаваше остатък от висящ домат. Не стига, че домат, ми и чушка! При това - зелена! Ще кажеш, че миш-маш са си правили. Миш-маш, миш-маш, обаче по стената! (Само яйцата липсваха...)
Ала щом прекрачих прага на стаята, осъзнах, че това на стената беше само началото...
Първо видях бялото перде, което мама ми подари - беше цялото в кетчуп. После забелязах, че по пода имаше огромно разлято червено петно с късове от домат и салфетки (в опит да се прикрие белята). После видях леглата, които бяха омазани, следите от пръсти по тях и следи ...