Когато световните лидери бяха информирани, че технологиите вече позволяват достъп до друго измерение, настана страшна политическа суматоха. Проведоха се стотици официални и неофициални срещи, на които, освен политици и учени, присъстваха и представители на специалните служби. На тези срещи рядко бяха допускани журналисти, защото се решаваха съдбините на цяла една вселена и всеки един непремерен репортаж можеше да предизвика размирици.

  Учените бяха успели да докажат, посредством квантови и какви ли още не технологии, че съществуват хиляди вселени, подобни на нашата, в които живеят подобни на нас хора. Но най важното беше, че съвременната наука бе намерила начин за достъп до една от тези вселени. Доказателствата бяха неоспорими – агент ACC-300 бе пратен  край река Сома в разгара на Първата световна война, откъдето той се върна с повърхностна рана на главата и с едно писмо, написано от френски лейтенант, загинал впоследствие при артилерийска атака. Направените експертизи доказаха, че писмото е автентично, а това означаване, че там някъде продължава да се води война, която тук вече никой не помни.

  Срещите, особено тези с неформален характер, бяха напрегнати – възникваха хиляди спорове, по време на които всяка от страните се опитваше да наложи тезите си. Първоначално надделя идеята за ненамеса, после махалото отлетя в другата посока – заради стотиците примери на геноцид в историята. Накрая бе постигнато съглашение да се действа, но премерено, и единствено с хуманни подбуди. Защото и хората от другото измерение заслужаваха добър живот.

   Технологията за осигуряване на достъп все още бе несъвършена и често се получаваха времеви изкривявания. Постепенно обаче нещата бяха поизгладени, макар че ролята на случайните фактори си оставаше доста значима.

  Една топла августовска утрин се отдаде възможност за достъп до 1937–ма година, от която учените успяха да се възползват. Агент АСС – 300 бе изпратен в покрайнините на германския град Дюселдорф, където се провеждаше събрание на местната националсоциалистическа организация.

  АСС– 300 извади мобилното си устройство и за стотен път разгледа снимката на дребния мустакат чичко, който се очакваше да дойде на събранието. После си припомни наум инструкциите. Чичкото дойде с половин час закъснение, придружен от двама телохранители. АСС – 300 веднага премина към действие. Качи се на един покрив, извади снайпера си, сглоби го и легна, приготвяйки се за стрелба. Удобният момент дойде след три минути. После бам и главата на чичкото се пръсна като изтървана от високо зряла диня. АС-300 се измъкна невредим, възползвайки се от настаналата суматоха.

  Политиците бяха доволни. Чрез убийството на Хитлер вероятно щеше да бъде спасен животът на милиони  хора от другото измерение. Е, имаше и скептици, които пак подхванаха старата тема за това, че ако например се върнеш в миналото и убиеш баща си, няма как после да се родиш. Но повечето хора имаха ясни виждания за това кое е добро и кое зло, и смятаха, че гореспоменатото убийство е напълно оправдано. Поне хората там, които и да бяха те, щяха да избегнат ужасите на войната.

  Политиците набраха самочувствие. Появиха се и идеи за отстраняване на другото голямо чудовище – Сталин. Само че опозицията този път надделя с довода, че щом го няма Хитлер, Сталин не би представлявал сериозна заплаха за световния мир. След дълги спорове бе взето решение за временен мораториум върху намесите в другото измерение. 

  Един ден ACC -300 бе привикан от прекия си началник, която обяви следното:

  - Така… мисията е проучвателна. Никакви действия няма да предприемаш, само ще огледаш обстановката. Но трябва да си внимателен, защото може да възникнат усложнения. Според научния консултант  има възможност за достъп до Куба през 1963–година. Тогава светът се е разминал на косъм от ядрена война. Но това е тук, а там какво е станало, не се знае. АСС– 300 гледаше тъпо, затова шефът каза троснато:

  – Студената война бе, драги, не си ли учил по история?

  – Аз …таковата… бях по–добър по физическо.

  – Очевидно. Както и да е. Просто си слагаш защитен костюм и това е, и никакво трепане на хора. Само оглеждаш и се връщаш! Ясно?

  – Ясно.

  АСС– 300 се озова на нещо като плаж. Само че пясъкът бе осеян с купища боклуци, морето имаше противен, жълтеникав свят, радиацията бе десет пъти по–висока от нормалната, а температурата на въздуха гонеше четиридесет и пет градуса. Потейки се обилно под защитния си костюм, АСС тръгна покрай бреговата линия. Вървя километри наред, но не срещна жива душа. Беше на път да се откаже и да натисне бутона за връщане, когато зърна прегърбена старческа фигура на около километър по–надолу. Възрастният мъж очевидно ловеше риба.

  АСС–300 се приближи предпазливо, стиснал здраво служебната си барета. Старецът извърна глава и го изгледа учудено. Като че ли не се бе впечатлил особено от оръжието на агента, а по–скоро от футуристичния му костюм.

  – Как е, кълве ли, старче? – попита небрежно АСС–300.         

  – Ти бъзикаш ли се с мен!

  – Не… просто…

  – Знаеш ли колко ми пука дали ще ме гръмнеш или не! От нищо вече не ми пука.

  – Няма да те гръмна – обяви агентът и прибра неохотно пистолета. – Какво правиш?

  – Тренирам за времето, когато отново ще се появи риба. Абе ти откъде падаш?

  – Аз… живея на едно… далечно място.

  – Аха. Хубав костюм имаш.

  – Благодаря. Пази ме от жегата. А на теб не ти ли е топло?

  – Свикнал съм – изсъска през зъби старецът.

  В този момент АСС–300 се зачуди как е възможно студена война да е доведа до такава ужасяваща жега. Консултира се с мобилното си устройство.

  – Значи американците и руснаците са се стреляли с ракети, а?

  – Абе ти на луд ли се правиш?

  – Аз… таковата… отдалече идвам.

  След дълго мълчание старецът рече:

  – Какво те води насам?

  – Събирам информация.

  – За кое?

  – За всичко наоколо.

  – Кое не ти е ясно?

  – Защо е топло, защо има радиация, защо рибата не кълве.

  Старецът прихна да се смее.

  – Ти май си от онези, които се заровиха дълбоко под земята. Хубаво, ще ти разкажа всичко. А ти в замяна на това ще ми дадеш ли този пистолет?

  – Защо ти е?

  – За да се защитавам от зомбита. Шегичка бе, приятел. Просто ми се ще да пострелям по консервени кутии.

  АСС–300 се колебаеше.

  – Добре. Щом ми разкажеш всичко, ще се отдалеча на стотина метра и ще оставя пистолета на земята, а после ти си го вземи когато искаш.

  – Страх те е, а?

  – Аз… таковата… честно казано да.

  – Добре, съгласен съм. Откъде да започна?

  – Отначало.

  Старецът се ухили до уши и потърка един от струпеите на лицето си.

  – Щом дойде на власт, Мартин де Шпеер…

  – Кой е Мартин де Шпеер?

  – Мълчи и слушай! Без да ме прекъсваш, защото не мога да говоря дълго заради … проблем с белите дробове.

  – След убийството на Хитлер, Мартин де Шпеер взе властта. Немците не го харесваха чак толкова много, но го приеха за водач, за съжаление. Той успя да смаже бързо Франция, а после и Англия. Американците се включиха във войната чак по–късно. После настана едно дебнене, не е за разправяне, а руснаците само трупаха войски по границите и си траеха. Де Шпеер трябваше да нападне веднага руснаците, ама не събра кураж, копелето му с копеле страхливо. Така някъде към 1950–година всички се сдобиха с ядрени оръжия и стана страшно. Европа вече е необитаема. Аз бях командир на подводница U-230. След ядрения ад докарах екипажа си тук, и тук живеем вече тринайсет години… малцината, които останахме живи. Американците и руснаците вече не ни закачат, имат си достатъчно проблеми с радиацията… и с други неща. Хайде, махай се!

  АСС –300 тръгна да си ходи.

  – Пистолета, нали не си забравил! Обеща ми!

  – Ще го оставя на онзи хълм.

  АСС–300 остави пистолета на хълма и с бърза крачка се отправи към мястото, където трябваше да се извърши телепортацията. Малко се стресна, когато видя, че старецът тича към оръжието, но бързо се успокои, защото се оказа, че онзи няма намерение да стреля по него, а просто да се самоубие – бързо и безболезнено, с изстрел в устата.