* * *
– Казвам се Летар – старицата се полюшваше на дървен стол с дъговидни нозе – бях тръгнала за отвъдното, уморена, изстискана от живота до краен предел – аз давах и последната си капка енергия от всеки един атом в мен, но накрая осъзнах, че жъна само разочарования и преминавайки оттук срещнах дракона. В живота си там горе имах семейство, имах всичко – столът се повдигаше към сянката и падаше обратно към пъстрата светлина украсена от дантелата по пода, но не поскръцна. Очакването на този звук отрезвяваше мисълта, но липсата му я потапяше още по-дълбоко в средата на съществуването. – Докато се обърна, богатството, което имах отлетя в различни посоки и неусетно златният прах, който ме обгръщаше се превърна в пепел. Отдадеността ми към работата ме поглъщаше миг след миг, ден след ден и близките около мен усещаха присъствието ми само чрез заучени реплики и гримаси, с които се маскирах, за да мога да продължа да работя, да работя като малка мишка в колело за гризачи. Така неспокойните ми ...