Там някъде в нищото, в онова съвършено безбрежно нищо, там няма значение кой съм. Там съм само човек, в дълбокото синьо никой не може да ме съди. Там никой не ме продава и никой не ме купува, там няма предразсъдъци, там няма угризения, нито пропуснати ползи, нито използвани пропуски... Там съм никой. Съвършен. Толкова, колкото нищото... Без пощенски код... Нима си чувал нещо по-красиво?
Пътувам в посока нищото и няма да заспя, и няма да дишам, и няма да ям, и няма да пия, не и преди да съм го стигнал. Когато отново заприличам на себе си, когато в гърдите си чуя моето собствено сърце, ще седна и ще си почина, ще затворя очи и ще те обичам така, както ще ме обичаш ти, както може да се обича само в нищото. Пей с мен. Не се страхувам от песните, които казват, че съм минало, на мен ми предстои да се пръсна в Галактиката. Никой не може да ме има, това не е дарба за всеки. Пей с мен и плувай.
Ти и аз сме звезди в небето на нищото, ти и аз сме полюсите на нищото, разтварям ръце и прегръщам, аз ...