wellbeing7 (Станимир Станев)
82 220
Aug 6, 2024, 4:54 PM

 Душа на Воин - книга трета (Глава Петнадесета) 15 

  Prose » Novels, Fantasy and fiction
217 0 11
Multi-part work « to contents
4 мин reading

Пътуващата група от ездачи, каруци и една каляска бе навлязла, вече много навътре  в дивите джунгли. Директна слънчева светлина едвам се прокрадваше на места около тях, заради гъстата растителност и огромните дървета. Имаше и лека мъгла заради изпаряващата се от земята влага, а въздухът беше тежък   и също много влажен. Не мина и половин час и небето , което едвам се виждаше през големите листа над тях, притъмня рязко. В миг се чуха няколко силни гръмотевици, които сякаш разтърсиха земята.

- Ааааа! Подгответе  се  да се измокрим до кости , господа и дами! - викна мистър Дък ухилен.

-“Пред дъжда всички сме равни! ”  , гласи една стара поговорка на нашия народ! Равни и еднакво мокри! Ха-ха-ха-ха!

Грен сложи пак качулката си , а едри капки започнаха на падат по листата и земята около групата. Дъждът постепенно се усилваше, както и шума от падащата от високо вода върху близката растителност. Скоро валеше толкова силно, че избраният воин виждаше само на няколко метра напред, от конят си. Няколко гръмотевици ги разтърсиха отново, като тътенът им идваше директно от небето над тях. Тъмнокожият ловец не бе преувеличил и наистина за две минути всички бяха подгизнали и напълно мокри. Педя вода имаше и по тесния  път, по който се движиха. Конете им газиха неспокойно напред, подплашени и нервни заради пороя и шумът от силните гръмотевици.

- Наистина не бях виждал такъв дъжд, мистър Дък! - викна Грен на своя другар, за да може да го чуе той в страшната буря.

-Дък ви каза, сир! Скоро ще премине, обаче! Не се тревожете! Бурите са силни, но за кратко! -рече тъмнокожият ловец, докато си играеше с едната си обеца от голям животински зъб, а вода се стичаше по голата му глава и буйна, черна брада.

Наистина, не минаха и петнадесет минути и дъждът си отиде така внезапно , както беше започнал и всичко отново се просветли, а облаците изчезнаха. В настаналата тишина отново зазвучаха крясъци на примати и странни птици. Грен беше вир-вода и започна да се оглежда за Лиза, с която искаше да изкоментира интересната им, първа буря в дивите гори, когато Дък го сграбчи внезапно за ръката. Воинът го погледна изненадан и видя как ловецът му направи знак  да мълчи и да пази тишина. След няколко секунди му прошепна:

- Дък чува  крясък на “вестител” ! Птицата издава такива звуци, като види едри хищници в горите, сир! Нещо не е наред! Да кажем и на другите, но тихо! Ръката ви да е на меча и ушите и очите на четири!

Тъмнокожият ловец започна да алармира другарите си наоколо , които предадоха съобщението на цялата група, по най-тихия възможен начин, както вероятно бяха научени от малки. След тридесетина секунди конвоя спря и всички се умълчаха, озъртайки се нервно за потенциални опасности. Внезапно, конят на Грен започна да нервничи и да пръхти, потропвайки с копита. Мъжът се опита да го успокои, като го галеше нежно и шепнеше в ухото му , но животното продължи да се държи странно. Още няколко коня започнаха да правят същото, явно надушили нещо, наблизо в джунглата.

След малко, на пътя пред групата излязоха бавно, няколко едри  животни. Те бяха с размерите на  вълци, може би дори по-големи. Имаха зеленикава, груба, люспеста кожа, рядка, черна четина и големи глави в които липсваха очи , но за сметка на това ушите и ноздрите им бяха огромни. Отстрани на дебелите си, яки вратове зверовете имаха много отвори и цепки , през които сякаш също дишаха. Устите им бяха широки и с мощни челюсти, които криеха много дълги, остри зъби, а на предните си лапи имаха големи, закривени, черни нокти. Най- едрият от петте звяра, които преброи избраният воин , вдигна глава и подуши въздуха звучно, няколко пъти, след което нададе гърлен вой. От двете страни на конвоя, през гъстата растителност, излязоха още десетина от големите хищници, като няколко от съществата започнаха да ги приближават отзад , блокирайки пътят им за евентуално отстъпление. Бяха обкръжени от всички страни от настървените, кръвожадни животни , които започнаха бавно и предпазливо  да се приближават и да ръмжат  заплашително.

- Фенговеееееее! Бранете сееее! - ревна Корнел и извади мечът си, бързо и ловко.

» next part...

© Станимир Станев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??