14 мин reading
Сред безкраен океан от тъмнина имаше присъствие, което съзнаваше себе си и това, че съществува. То виждаше красиви игри на светлини и енергия , и се чувстваше в екстаз и абсолютен покой едновременно. Не помнеше какво е или от кога съществува така, но беше сякаш от цяла вечност… В един миг странната, блестяща пред душата сила започна бавно да се сгъстява и да образува сферична, сияйна форма. От нея прозвуча плътен ехтящ глас, който каза нежно и приятелски:
— Ти си една смела, смела душа, Грен…
— Аз съм Грен? — попита съзнанието и разбра, че може да говори.
— Беше и все още си до известна степен…
— Аз… мъртъв ли съм?
— Тялото, което имаше, е мъртво, да…
— Значи ти си Бог?
— Донякъде, да! Аз съм едно от божествата! Смелата ти смърт и саможертва те доведоха при мен. Аз се грижа за душите на великите воини.
— Значи съм бил велик воин? Аз… аз нищо не си спомням… — каза душата на Грен объркано.
— Мога да ти покажа, ако искаш? Но бъди подготвен, защото историята ти е както красива и героична, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up