Грен се сепна и събуди, от настойчиво чукане по вратата на стаята си, в манастира Спелтън. Бе посред нощ, много късно, и той стреснато се надигна в леглото на лакти и се огледа набързо.

Стаята му бе малка но удобна, с единично легло с меки, топли постели, дървено бюро със стол и малка маса за хранене, до която имаше камина, с вече изгасващ и догарящ огън. Имаше и голям, широк прозорец, който гледаше към горите и планините в близост до манастира и гледката винаги много го впечатляваше, както бе споделил няколко пъти с Лиза. Мъжът стана бързо, полу гол, само с панталона с който спеше по принцип и отиде да отключи и отвори вратата си, с неприятното усещане, че няма да е нищо добро, щом го будеха  през малките часове на нощта. Отпред беше застанал Кастан, с изключително раздразнено изражение и подпухнали от сън очи. Той огледа мощната мускулатура, на торса на воина пред себе си и после извърна очи към пода.

 -Мис Лиза, ви вика в покоите си, сър! Помоли ме да ви известя и каза че е много спешно!- рече младежът като едвам криеше голямото си огорчение и ревност.

-Благодаря ти, Кастан! Не ме чакай, мога да отида сам! - отвърна му Грен, който искаше да избегне сконфузната ситуация, да вървят заедно и да им се налага да разговарят.

Момчето  направи лек поклон, като избягваше да го гледа в очите и се завъртя и тръгна на някъде, а Грен затвори вратата след него и се зае да се облича и приготвя, колкото бързо можеше. Вече в приличен вид, мъжът излезе от стаята си и я заключи  отвън. После тръгна към покоите на Лиза, още леко сънен, с бърза крачка и тревога в ума.

След няколко минути на скоростно катерене на стръмни стъпала, воинът се озова пред покоите на ръководителката на Спелтън, леко задъхан и почука настойчиво. Врата се отвори след няколко секунди от само себе си и Грен прекрачи прага и влезе.

Лиза бе седната на косматата кожа пред своята камина и пишеше писмо с изключително  тревожно изражение на прекрасното си лице. До нея, на земята имаше още един изписан пергамент, хвърлен небрежно там. Щом видя приятелят си тя се опита да се усмихне насила, но напрежението, което я бе обхванало не й го позволи.

-Лейди ,Лиза! - подхвана Грен веднага. - Какво става? Какви са вестите?

-Вей! - рече тя кратко и после продължи . - Има вести от Моунтхол! Евъруел е тръгнал лично, начело на огромна армия на запад към Толхаус! Потеглили са преди три дни ,Грен! Многочислен отряд  от крайбрежни воини, бойни машини, както и орда от мъртъвци и животни... Трябва да пиша веднага на Щърм, Кайсен и съвета! Трябва да ги известя преди да е станало твърде късно!

-Добре! - рече войнът. - А ние какво ще правим? Какъв е планът за действие сега?

- Ще им помогнем, разбира се! -възкликна магьосницата.- Трябва още тази нощ да събера съвета на Спелтън и да им кажа какво се случва! После ще се състави боен план и ще тръгнем към Речният град  за да помогнем в отбраната.

-Можете ли да отворите нов портал, милейди? Така ще стане най-бързо!

-Не ,Грен! За това ще ни трябва съдействие от другата страна,а  такова за сега нямаме! Нямаме и добър маг в Толхаус, който да направи заклинанията там! С портал няма да стане! - обясни му Лиза.

-Добре! Тогава ще яздим! Колко мага могат да бъдат изпратени от Спелтън за сражението? - попита воинът сериозно.

-Това ще решим със съвета на манастира! - отвърна му тя веднага, след което се зае да довърши писмото до Толхаус, което бе започнала да пише по-рано.

-Слушай ,Лиза... Не мисля че има нужда да идваш с нас към речния град... По-добре остани в манастира е се погрижи за евентуалната защита, ако нещата се объркат. Аз ще ида с вашите магове, за да се погрижа за Евъруел! - рече й Грен, като бе сигурен какво ще му отвърне тя , но си струваше да опита, за нейно добро.

- Разбира се, че ще дойда с теб, Грен! Господиии... Аз бях сигурна, че ще го предложиш! Не се страхувам от сражения и няма да стоя и да се крия тук, докато други воюват за мен!  - ядоса се магьосницата и го стрелна с поглед изпълнен с раздразнение.

- Не се съмнявам в куража и уменията ви ,милейди! Аз просто... наистина ме е грижа за вас, а Щърм е непредсказуем и аз ... - опита се да й обясни чувствата си Грен, но бе прекъснат от голяма черна птица , която влетя през още отворената врата, която водеше към терасата. На крачето й имаше привързано писмо, с червен восъчен печат и Лиза бързо отиде и го взе с думите:

-По дяволите! Още едно...

Щом пергаментът попадна в ръцете й , печатът се пропука  и писмото се отвори.

-От Щърм е ! Запечатано с магия, само  за мен.... но ела, нека да четем заедно!  

Грен се приближи зад гърба на магьосницата, достатъчно близо за да може да вижда и той и те зачетоха с нетърпение:

“ Мис Лиза,

Считайте това писмо за последно предупреждение към вас и институцията която ръководите! Наши шпиони и скаути ни известиха за приближаващата към Толхаус, армия на “Коалицията” , начело с бившият управник  Евъруел! Речният град е в комуникация със западните народи и очакваме тяхната помощ и подкрепа, в най-близко бъдеще, за да се справим с опасността на предстоящата обсада! Забраняваме намесата на манастира в отбраната на града и воините ни са инструктирани да ви третират като врагове, ако решите да доближите до сражението. Ще се браним без помощта на Спелтън!

Главен Командир Щърм“

-Проклет да е ! - изруга магьосницата побесняла и хвърли писмото в огъня, заедно с другото което бе започнала да пише по-рано до Толхаус.

-Дано градът успее да удържи, докато дойде помощ от запад! Можем ли да им помогнем насила? - попита я Грен също потресен от глупостта на стария главен командир.

- Проклетият Щърм не знае какво го очаква! -повиши глас Лиза.- Ненавижда ни заради гривните и е сляп от омраза и желание да убие лично Евъруел! Питам се кога ли ще се вразуми... ?  Иска от мен да оставя войниците и хората  му да измират в обсадата и да гледам отстрани безучастно. Не знам дали ще мога, Грен... Не знам дали ще мога...

- Те няма да измират по ваша вина, милейди! Нищо не можем да направим за сега, щом ни смята за потенциални врагове! Нека изчакаме още малко преди да се задействаме! Ще изчакаме обсадата на града, ще следим с вашите птички нейния развой и ще действаме при удобна възможност! Съберете съвета на манастира и го обсъдете и с тях! Дано Щърм не опира до нашата помощ,, но нека се подготвим от сега за евентуална отбрана и на Спелтън!

Лиза го погледна продължително с очи, пълни със сълзи и му кимна, че е съгласна. Вероятно  Толхаус, щеше да се брани сам.