След безсмислената ми неделя настъпи затишие, но все още не знаех това затишие дали предвещаваше буря или просто оставяше натрапчиво усещане в душата, което на свой ред държеше съзнанието прекалено будно.
След войната, която се проведе "в безсмислието на неделята ми" душата ми определено си търсеше тялото.
Разхвърляните ми мисли и чувства лежаха безпомощни, и ранени насред нищото, докато нежното ми Аз се опитваше да събере всяка една частичка, която успееше да намери.
Нищото... Онова мое "нищо", което ме докарваше до ръба на лудостта и със засилка ме хвърляше в бездната на отчаянието, и самотата. Безкрайна празнота, която водеше единствено до загуба на цялата ми човечност.
Състояние, което убиваше всичко положително в мен и което отключваше всичко онова, в което червенокосата кучка искаше да се превърна...
Борбата беше безмилостна и толкова жестока. Борба, след която душата ми не просто си търсеше тялото, ами беше в разрив с всички чувства и емпции, които винаги водеха до нещо апокалиптично.
Любов.
Омраза.
Самота.
Завършеност.
Празнота.
Безразличие.
Щастие.
Топлина.
Студ.
Живот.
Смърт.
Едни от малкото чувства и мисли, които преобладаваха в цялото ми същество, оставяйки... Многоточия и понякога празни редове.
Така ли бяхме устроени хората?!
Падаме, за да станем; изгаряме, за да се преродим; плачем, за да бъдем щастливи отново... В какво намирахме смисъл и кое беше движещата сила, която ни даваше стимул, и смисъл за... Дори едно малко-миниатюрничко стръкче, което да поникне в мрака на разбитата ни душа и да поникне Слънце?!
Слънцето... Освен източник на топлина и светлина намирахме ли друг смисъл?
За мен Слънцето си ТИ . Усмивка, топлина и онази споделеност, която ме изкарва от дебрите на личностното ми саморазрушение, което изваждаше извън контрол всичките ми бесове; чупеше оковите на побеснелите ми кучета и отприщваше яростта на нараненото ми вътрешно Аз.
Губя ли се между редовете си или именно в тях се намирам?
И докато душата ми си търси тялото, ти, който ме четеш - виждаш ли ме? И по - важното, което ме интересува - усещаш ли ме?

Послепис: Аз не съм това, което четеш. Аз съм това, което ти чувстваш, докато ме четеш!