Два грама
Вървях замислена и разсеяна. Както при всеки човек, мислите ми се въртяха все около ежедневните проблеми и неприятности, с които се налагаше да се справя. Потънала в тези мисли, почти не усетих как кракът ми премаза малкото крехко и беззащитно същество. Подметката ми усети препятствие, мускулът ми се напрегна съвсем леко и до ушите ми стигна слабото изпукване на черупката. Звукът скъса тъничката нишка на мислите ми и ме върна в реалността.
„Охлювите боли ли ги?...”
Вината прошепна разтревожено в ухото ми.
Неволно се смръщих при вида на пихтиестата маса, която представляваха тленните останки на злощастния охлюв. Ако душата на хората тежи 21гр., то колко тежи душата на охлювите? Съвсем несъзнателно очите ми затърсиха малък дух в пространството около мъртвия охлюв. След части от секундата спрях. Стори ми се абсурдно да търся душата на мъртъв охлюв.
Ударната вълна на възмущението бе достатъчно силна, че накара последната мисъл да се свре засрамено в някой далечен ъгъл на съзнанието ми. Нима охлювът не заслужаваше малката доза внимание, достатъчна да бъде спасен животът му?! Усетих как скулите ми добиха бледорозов цвят.
Продължих по пътя. Погледът ми дълбаеше земята.
© Виктория All rights reserved.
