Два живота, две съдби, една любов

                                            ДВА ЖИВОТА, 

                                                                           ДВЕ СЪДБИ, 

                                                                                                       ЕДНА ЛЮБОВ.

Тя-  Елена Сергеевна Чернухина. Родена 3 Октомври 1936 г. В  Ленинград, СССР.

Той- Крикор Кеворк Асланян. Роден на 21 декември 1936 г. В София, Царство България.

Зима 1941 година. Тъмна нощ над  руската степ. Мрак и мраз, дълбок сняг. Дълга влакова композиция се движи в нощта, едва влачейки двадесетте си вагона в дълбокия сняг. Старият локомотив, с огромния лик на Вожда на челото си, пълзи  в тъмната нощ. Влакът на спасението. В старите пътнически и конски вагони са наблъскани стотици, а може би хиляди  деца. Деца между 3 - 6 годинки. Децата на Санкт Петербург. Деца гладни, сълзливи, гладни и сополиви, наблъскани във вагоните, пътуват в нощта. Пътуват неизвестно накъде. Бягат от войната, бягат от смъртта. Те са само на 3 до 6. Те са по пътя на спасението. Хищни ястреби кръжат над  влака. Немските Месершмити търсят плячка, гонят децата на Ленинград. Децата, не войните! Осветяват с фаровете си дългата композиция, спускат се като лешояди към дечицата и картечни откоси разцепват нощната тишина  обгърнала  снежната тайга.

Днес е 3 октомври 1941 година. Лена има рожден ден. Влакът пълзи под звездното небе. Ще успее ли да спаси дечицата? На покривите на вагоните са изрисувани огромни червени кръстове и надписи “деца”! Да, малки невинни деца от 3 до 6. Тук са Вова, Таня, Маруся и Серьожка. Тук е и малката Лена. Тъмна нощ над  руската степ. Ястребите не успяват да вземат жертвите си. Влакът на Спасението.

Красива, златна, топла есен в София.  Неделя 5 октомври 1941 год. 11 часа на обяд. По булевард Цар Освободител, под падащите кестени,  се разхождат елегантно облечени софиянци. Есенното слънце озарява лицата им. Красиви дами придружени от  елегантни кавалери, правят традиционната си разходка по Царя, преди да седнат  в “Савоя” или в  “България” за неделния аперитив.

Зад красивата кована железна ограда на Княжевската детска градина се чува веселият  глъч на десетки деца. Между 3 и 6 годинки. Децата на София, столица на Царство България. Деца!

Качени на разнообразни въртележки, на локомотива или двукрилия самолет, децата на София, чистички и празнично облечени се забавляват, под любящия поглед на мама или татко. Топло есенно слънце, щастливи усмихнати детски личица, викове на палавници, и гонене по пясъчните алеи на Детската градина.

Мама е довела малкия Крикор и братовчедка му Марияна, за да си поиграят в градината. На 5 годинки са. Мама облечена в елегантен  костюм и обувки с коркови подметки, а Марияна с кадифена рокличка с бяла якичка. Ето ги на голямата въртележка. Забавляват се под наблюдателното око на мама Ева. Наоколо детски радостен глъч, весел смях и топло есенно слънце. Дърветата в близката Борисова градина са започнали да се позлатяват. В езерото “Ариана”, татковци возят децата си на лодки. След което ще седнат в бирария “Ариана’, по средата на езерото за да хапнат горещи цвъртящи кебапчета, обилно полети с халби бира,  и  вкусна жълта лимонада или сайдер за децата. (Следва)