Моля те, не оставай наблизо.

Два метра самота са ме заобичали.

Боже, не думай!

Моля те, аз отдавна вече не ругая

двата метра самота, дето ме оставиха сама.

Първо нямах думи.

После - глас.

Моля те, ти изобщо да виждаш нещо долу?!

Минало е.

Дълго вървях твоите два метра.

Гордост.

Моля те, не ме оставяй да реша погрешно.

Ти си достатъчно… голям, за да взимаш сам тези решения.

Какви ги говоря!

Моля те, виж само колко неловко се получи!

Ти и аз, дето все се смеехме,

един за друг и двама на всекиго,

сега сме тооолкова отегчени.

От вечния смях!

Моля те, аз съм просто момиче,

не ме гледай така!

Моля те, свали този дълъг поглед от мен.

Неудобно е.

Моля те, ти как си го представяше?!

На столче под теб?

Е, то беше ясно, че някога ще се пада.

А от два метра боли.

И синее.

Моля те… за да не ми липсваш, аз няма да мисля за теб.

Няма да меря с рулетка всяка крачка, на всеки метър,

за да се наслаждавам на аромат от спомени.

Моля те, само по още едно!

Дълго!

И после не оставай наблизо.

Два метра ограничителна заповед.