Отново е 2 през нощта. Не я оставяй сама. В 2 през нощта животът е друг. Вървиш по улицата, пропита с тъмнина, наоколо няма жива душа. От време на време някоя уплашена котка притичва, а после пак празнота. Вървиш, не спираш, а всичко, което чуваш е оглушителна тишина. Не си свикнал, нали? Твоят ден е дълъг и разнообразен, препускаш през времето като обезумял, преливат се хора, емоции, вниманието ти - разцепено на две, на три, а мислите почти ги няма. Живееш с идеята да мине този ден, за да се събудиш утре. Само че различно е в 2 през нощта, тогава времето е спряло, на пауза е света. Ако си навън, ти ставаш част от тъмнината на нощта. Далеч си вече от реалността. Най-хубавото в 2 през нощта е, че можеш да чуеш думите на своята душа. А те са тихи, неразбираеми дори. Сигурно си забелязал, че когато се опиташ да ги чуеш, повече боли. И как да не боли? Цял ден се опитваш да ги заглушиш, а огънят в теб не спира да гори. Беше го забравил, нали?
Във 2 през нощта е студено и понякога вали. Вали, трещи, а ти не спираш. Учудващо, нали? Измокрен си до кости, уморен си до полуда, но пак не ти се спи. Започва да боли, люти, кърви. Почувства го, нали? От това не можеш да избягаш, нито да се скриеш, не можеш на сърцето си да кажеш: „Спри да биеш“. До къде стигна вече? Където и да си, уверявам те, не си далече. Подмина ли къщурката във ляво? Добре ли я видя? Видя ли, че всичко в нея е изгоряло? Видя ли люлката на дървото малко по-встрани? А забеляза ли, че ухае на липи? Обърна ли внимание на таванското прозорче? То е счупено, забележи. А надникна ли зад него? Намирисва на бели. Не прави тази физиономия. Знам, че боли. Огънчето си гори, гори. Нека те опари, трябва ти. Добре, а какво направи после? Остана ли да поогледаш, или продължи? Нямаше нужда да питам, виждам, че вече вървиш. Разбира се, че кой обича да го боли? Разбра ли колко време мина? Нямаше и миг дори, а ти пак бягаш. Къде си мислиш, че отиваш, 2 през нощта е, остани. Знам, знам, няма да те спирам, продължи. Сега къде си? А, да, виждам те… поспри. На дясно се обърни. Познато ли ти е? Не ме лъжи, виждам, че пак те боли. Няма страшно, ще ти мине. Давай смело, погледни, остави го да гори. Учуден си, нали? Къщурката е същата, както преди. Невъзможно ще кажеш... по-добре млъкни. Къде си сега – на втория етаж? Дай си малко време, отдъхни. Виж, че навън още вали. Беше забравил, нали? А забрави ли, че гори? Знам, че не си. Виждам го в очите ти. Още по-силно боли. Какво видя на втория етаж? Само не ми казвай болка и сълзи. Това са глупости. Видя ли малкият диван, обгорялата маса, счупените чаши и чинии? Виждаш ги, нали? О, спри! Не плачи. Позна ги, нали? Нека боли. Пари, щипе, всеки момент ще започне да кърви. Отново беше забравил, че гори. Виждам, че не ти се стои. Хайде, тръгвай, повърви навън и почини. Къде си тръгнал? Я се замисли. 2 през нощта е, дори луната е забравила да блести. Пак ще вали. Хайде, давай, просто върви. Недей много мисли. Чуваш ли как живота спи? Вдишваш ли аромата на липи? Виждаш ли, че улицата не се промени? Пак те боли. Защо непрекъснато забравяш, че гори? Спри да мислиш вече и се наслади. Не ме гледай така. Не полудявам, знам, че е гадно да боли. Не се разстройвай, отдъхни. Защо ме гледаш пак така? Просто ми се довери. Дишай и издишай. По-лесно е сега, нали? Вече можеш да вървиш. Не, почакай, стой. Колко е часа? Не се изненадвай. Все още е 2 през нощта. Казах ти, че времето спи. Виждаш ли нещо в тази мъгла? Успокой се, забрави ли, че гори? Хайде, възползвай се, огънят ще те спаси. Видя ли това? Къщурка още една. Влез, стопли се и в нея се поразходи. Да, различна е, в нея не е имало пожар. На кой етаж си? Да, и мен първият ме плени. Какво по-точно те впечатли? Печката, килимчето или двата стола отстрани? Сега разбираш ли?Дори, когато не е изгоряло, все боли. Не се ядосвай, ще забравиш, че гори. Виж се само, вече го изтри. Сега обаче е различно. Огледай се и виж какво си причини. Пожар, и ти не можеш да го изгасиш – изчезни. На двора си, трудно дишаш, не ми казвай, че се умори. Ще те помоля нещо – назад се обърни, погледни и хубаво си помисли, какво виждаш сега, когато не вали? И не говоря за пожара, който за малко не те уби. Къщичката погледни, в дворчето се разходи. Въже на люлка от дървото виси. Виж таванското прозорче, виж на втория етаж какво гори. Същата е нали? ? Разликата е, че сега я наблюдаваш как гори. Започваш ли да усещаш аромата на липи? Нещо намирисва ли ти на бели? Усещаш ли уюта да струи? Да, правилно разбираш – това са вече спомени, мечти. Не ми се сърди, виж, че спря да боли. Защо си толкова объркан?Защо има страх във твоите очи? Да, правилно си мислех – спряло е да гори, спря да боли, ароматите не ги помниш, дори. Сега вече ти се иска да боли, нали? Предупредих те да се насладиш. Гадно е да те боли, но по-гадно е да не гори. Колко стана часа? Може би трябва да поспиш. Не виждам изненада в очите ти, не виждам нищо. Колко каза – 2 през нощта? Секунда не е минала, дори, а я се погледни – вече си в едно със тази тишина. Знам, че не боли, виждам и че не гори. Още по-пусто е, нали? Това му е лошото на този час – поглъща и малкото живот във нас. Стига де, не се сърди. Нали не искаше да те боли? Цял ден бягаш, дъх не ти остава, твърде си зает за подобни мисли. Изгубваш си душичката, която все по-слабо гори, а и времето не спира да лети. Сега, например времето спи. Наслади му се, макар да няма какво да гори. Не ти харесва, виждам, искаш пак да боли. Празно е, самотно дори. 2 през нощта е, не очаквай искри. В 2 през нощта оставаш със собствената си тъмнина. Странно е, не мислиш ли? Сега вече се прибери, видя достатъчно горчиви истини. Последно, искам да те помоля, преди да заспиш, внимателно помисли – как ще се справи тя, ако спре да гори? И аз така си помислих. Сега вече разбра ли защо не бива да я оставяш сама, особено, когато е 2 през нощта?
© МарияБ All rights reserved.