МарияБоянова
7 results
Той стоеше в претъпканата стая, облегнат на стената с полупразната чаша в ръка. Срещу него, въодушевен от историята, която сам разказваше, стоеше един от по-близките му приятели. Той беше толкова унесен в разказа си, че изобщо не забеляза, че реално си говореше сам. Жестикулираше, сякаш беше регулир ...
  839 
Не спираш да ходиш.
Пак няма край вечерта.
Не спираш да мислиш.
Кога ли ще пребориш несигурността?
Не спираш да пушиш. ...
  397 
Да чуваш, да виждаш, да вдишваш нощта.
И чувам, и виждам, и вдишвам снега.
Да докосваш, да бленуваш да осъществяваш мечта.
И докосвам, и бленувам, и осъществявам любовта.
Да станеш, да се обърнеш, да затвориш врата. ...
  327 
Във мрак всичко потъва.
Спасение няма.
Сянка поглъща душата.
Сърцето попада в бездънната яма.
Дъждът се излива. ...
  547 
И пак и пак се лутам във забрава,
потънала във мрака на своята душа.
И искам да намеря своята жарава,
и под нейна власт да изгоря света.
Искам да намеря своя път, ...
  311 
Обичаш ли аромата на липите?
И тихия смях на звездите?
А студения плач на шегите?
Аз да.
Обичам безмълвния стон на горите. ...
  373 
Отново е 2 през нощта. Не я оставяй сама. В 2 през нощта животът е друг. Вървиш по улицата, пропита с тъмнина, наоколо няма жива душа. От време на време някоя уплашена котка притичва, а после пак празнота. Вървиш, не спираш, а всичко, което чуваш е оглушителна тишина. Не си свикнал, нали? Твоят ден ...
  741 
Random works
: ??:??