Дядо Петър Кукувицата
Когато бях все още твърде млад, срещнах една личност, която ми остави интересни спомени. Разбира се, по това време ми е липсвала достатъчно зрялост, за да вникна в истинската същност на нещата, но дори и малкото ми стига да го преосмисля през изтеклите години.
Забравил съм как точно изглежда дядо Петър, но помня колко дребен и колко стар го виждах през моите детски очи. Когато се запознах с него, трябва да е бил на не повече от деветдесет години. Пасеше три или четири шилета, подпрян на саморъчно направена тояжка. Подсвиркаше си с език, свит във форма на крушево листо, а звуците, които издаваше, приличаха на кукувичи. Оттам вероятно идваше и прякорът му, макар че според мен, ако му се избираше нов, който да му отива, би трябвало да бъде " Пияницата". Освен че в устата му постоянно димеше орехова луличка, очите му не губеха този характерен блясък за хора под градус. Сам ми е споделял с гордост, че ако върне всичко, което е налял в себе си, ще удави цялото село, че може и да остане за съседното. Странното е това, че напук на всички научни изследвания, подкрепени с факти за хиляди случаи на изгорели бели и черни дробове, този рядък екземпляр доживя почти до сто години. Иска ми се да ви разкажа една смешна случка, свързана с дядо Петър Кукувицата.
Всеки българин знае през люта зима колко рано притъмнява. Трябва да съм се заиграл някъде и вероятно гузен съм бързал, подтичвайки да се прибера до топлата печка, за да бъда подсушен и понеса поредното наказание, когато забелязах край снежната партина, изпод повече от метър сняг, да стърчи човешка ръка, държаща чайник. Бих си напълнил гащите от страх, но за мое щастие установих, че от чучура на съда струи пара. Това някак си ме окуражи и аз с моята детска сила задърпах ледената ръка. От пряспата се извлече дядо Петър Кукувицата, целият посинял от студ, но явно много доволен, че не е разсипал греяната ракийка, та да иде зян. Минаха няколко дълги минути, докато успее да се посъвземе и да ми обясни, че бил тръгнал на гости у Малачината.
Няма го вече отдавна този ценител на спиртните напитки, но аз след като го срещнах, загубих доверие и уважение на медицината, която тръбеше да се прекрати производството на алкохол. Че то само с нектари и сокове бива ли да се живее?!
Та това е, изводите си ги направете сами.
© Иван Иванов All rights reserved.
