Всеки ден преживявам различна част от себе си. Понякога тъгата е моя спътница. Колкото и да искам да я отблъсна, да я накарам да стои далеч от мен, тя се оказа доста упорита. Накрая вече я приех. Дори понякога и се съветвам с нея.
Виното помага. Има мигове, в които си мисля, че тъгата и виното са създадени един за друг. Допълват се взаимно. С тъгата се общува по-лесно с чаша вино в ръка.
Знам, че тези дни не бива да се случват често. Знам, че не бива да им се давам. Но понякога има и такива дни. Дъждовни дни, в които душата плаче без дори да знае защо.
Искам да пиша за дъжда! Как успява да ни напомни колко сме сами на този свят.
Може би природата също плаче, заедно с душата. Сълзите на Майката Природа понякога служат, за да прикрият нашите собствени.
Вино, тъга.
Дъжд, сълза.
Колко много си отиват тези думи!