Тя седеше и гледаше през мръсния прозорец, по който се стичаха капки от дъжда...
Беше замислена за поредната постъпка в живота си. Не знаеше дали е взела правилното решение или е сгрешила за пореден път. Но се успокояваше с това, че всички хора правят грешки... Дочу шум откъм старата врата на килера и се обърна изплашено. Ослуша се и улови само тънкия и пронизващ звук на беснеещият вятър... Отстъпи крачка назад и седна на леглото, което беше по-студено от всякога... Завивките не бяха меки, а възглавницата бе твърда... но въпреки неудобството тя легна спокойно и се загледа в белия таван. Там имаше една точка, в която тя често заковаваше своя съзерцателен поглед... Помагаше й да мисли по-добре... Но сега я тревожеше само една мисъл-нейния живот. Той не бе съвсем розов...
Още в мига, когато тя се роди, дяволът я пое в ръцете си и я целуна с горещите си устни по челото, и каза: „Това момиче е мое!!!" Оттогава тя е белязана със неговия знак... И сякаш през целия си живот досега, тя е била п ...