Отворих очите си бавно и с усмивха, сякаш до този момент тръпнех в очакване на
някаква изненада, която се намираше пред мен. Можех да я почувствам. Обхвана ме
отново онова чувство, което изпитах при първата ни среща в този свят.
Тя беше легнала до мен на тревата. Изглеждаше, че беше заспала дълбок сън и се
страхувах да не я събудя с присъствието си, макар че лежах неподвижно. Направих
въпросителна физиономия и отперих поглед в тъмното небе над нас. Всъщност, в
този миг изпитах някаква загуба на ориентация, защото ми беше трудно да
преценя, дали е мрачен ден или нощ. Замислих се, че няма никакво значение,
защото тук, стриктният ред на природата нямаше толкова голяма власт. Набиваше
ми се мисълта в главата, че всяко нещо, което ме обкръжаваше имаше собствена
воля и начин на действие.
Съвсем лек ветрец разлюляваше клоните и листата по високите дървета, което ми ...