Сънувах снощи аз, че случваше се нещо с мен.

Животът ставаше объркан, много по-объркан от всякога.

Събудих се късно, много късно, някъде към 4 беше доколкото помня.

Включих радиото за миг, и то започна да бръмчи.

Без дори да докосна антената, започнах да долавям една странна мелодия.

Беше тъжна, но вдъхновяваща живот.

И припомни ми тогава тя за принципите и за истинската мен.

За мен самата, която се изгубих по пътя на една лъжа.

Започнах да се чудя - "С какво ли бях заслужила това".

Бях ли лъгана нарочно, или пак опитваха се те да ме предпазят?

Защо ли всички покрай мен повтарят ми че ме обичат?

Че ще ме предпазят от живота и че винаги ще ме обичат?

Защо ме карат да вярвам  в това, а после ме оставят пак сама?

Сама и то повече, отколкото някога съм била.

Ами сега, когато виждам, че няма миг, когато лъгана да не съм била?!

Как живота си да продължа?  Как на някой да се доверя?

Кажете ми сега, какво ли мога да направя?

Какво да сторя да не ме боли? И да искам мъката да спре!

Но няма смисъл вече зная! Няма смисъл да търся силата невидима!

Ще се оправя някой ден и живота си ще подредя дори!

Ще оправя всичко занапред. Ще го направя само за себе си!

И колкото и да ме боли, ще бъда строга и към истините дори!

Щом за нищо не си заслужава, ще направя така, че поне да не боли!!!

Ще се боря до последно и ще върна принципите си дори!

Принципите, които погубих по любовта си преди! Малко преди да ми изневери!!!