Един непораснал романтик (8)
Наближава полунощ. Жена ми, завита с одеяло на дивана, машинално сменя каналите на телевизора. Аз съм в другия ъгъл на стаята - на канапето до компютъра. Неделя вечер, както много други... но не е...
Вече цяла седмица пред очите ми е черно, на душата ми е черно и не мога да се отърся от това настроение. Не се овладях и стоварих личните си проблеми на главите на подчинените си. Двама отнесоха наказание за дреболия, за която можех и да не реагирам. Когато останахме насаме с колегата ми, усетих като че ли ме упреква за решението ми да ги накажа.
- Гаджето ми ме изрита – думите ми не бяха да се оправдая, а за да споделя болката си.
- Е, радвай се! Нали си се отървал от нея!
Отговорът му ме стресна, но това си беше неговият стил. От толкова години работим заедно, няколко пъти съм го срещал на улицата в компанията на красиви момичета, но никога досега не е говорил за жени.
В автобуса не се оглеждам, сядам на първото свободно място. Минавам край Нина, поздравявам ...