Един прекрасен ден
Вървях към училище с мисълта за тебе. Дали ще те срещна? А ти дали ще ме познаеш? Вярвах, че е възможно, колкото и малки да бяха надеждите ми, вярвах, че съм оставила някакво впечатление в ума ти. Минаваха дни, а ти вървеше на отсрещния тротоар с изправена глава - изглеждаше уверен, но и в същото време плах, със забързана крачка. С шапка, която прикриваше красивото ти лице, и дори не ме забелязваше. Така, ден след ден, ти ме отминаваше, а аз втренчвах поглед в тебе с онази надеждица, която топлех в сърцето си.
Един ден пресякох улицата и тогава се случи чудото - ти ме поздрави с очарователната си усмивка! Само това - едно „здравей" и поглед, в който се губех. Море, в което давех чувствата си. Краката ми се подкосиха като в приказките, цялата изтръпнах, сърцето ми започна да бие силно. И ненадейно на лицето ми изгря най-голямата усмивка, която може да съществува - тази на любовта. Не можех да повярвам, само това беше в главата ми, вървях и бях като омагьосана. Погледът ми блуждаеше, а в мислите ми звучеше твоето „здравей", „здравей", „здравей".
Влязох в училище и всичко сякаш замря, но усмивката ми не спря да блести с блясъка, който ми даде ти.
© Маги Петкова All rights reserved.
