Една безмълвна вечер

     Когато тишината витаеше наоколо и тъмнината я покриваше със своите криле, едно страхливо момиченце лееше сълзите си. Нощта като острие пробиваше нейното детско сърце, страхът я разкъсваше. Бе ранена от собствените си мечти, от похабените спомени в миналото, които я преследваха в тази помрачена нощ. Това момиче, хвърлило всичките необясними мигове в огъня, имаше едно единствено желание да хване химикалката и да почне да пише, докато листът не свърши... Ето я тук, съкрушена, пак към листа се опря, пак разтворила своето сърце, разказва историята на неизживените си мечти. Вживяваше се в ролята на една изстрадала душа, отново играеше по правилата на този тежък живот. Вървеше напред и след всяка стъпка падаше на колене и копнееше повече никога да не повтаря грешките си. Разстроена затваряше врата към своето сърце, не допускаше нейните чувства да стигнат до хората. Смелостта ù даваше кураж да гледа висините на този свят, независимо, че беше далече от тях . Няма обаче кой да я спре да лети заедно с листа си, тя се храни със свободния въздух, като една птица с разперени криле, която лети заедно с времето, ала не знае къде отива, но знае, че е свободна и тогава тя се чувства пълноценна. Когато падне от жестокия вятър, когато от лицето ù избликнат сълзи, да знае, че листът е нейната утеха. Да знае, че има кой да я изслуша, когато душата ù отново е ранена.

      Тази нощ утихна и слънце отново се задаваше, за да стопли душата ми, вече го нямаше онова безпомощно момиченце, не чувах плач, сякаш всичко е било един сън, но едно нещо усещах - че в мен живееше едно различно същество:)