Позвъни от първия срещнат бар. За негово щастие бяха застанали за кратък ремонт и бе разбрал своите дежурства. Познатият глас накара сърцето му да забие още по-силно.
- За колко си тук?
- Поне няколко дни. В къщи ли си?
- Не. При една приятелка.
- Искаш ли да се видим?
- Сега не е удобно. Утре следобяд свободен ли си?
- Да. А ти?
- И аз. Тогава ще се опитам да ти направя една изненада.
- Ти винаги ме изненадваш. - усмихна се щастливо. - Този път с какво ще го направиш. Изобщо как успяваш винаги?
- Мога го! - дочу благодарния и смях. - Зная как...
Вечерта на следващия ден се срещнаха на уговореното място. За всеки случай бе наел хотел наблизо. Тя спря до него и му отвори вратата.
- Сядай бързо. ...