Тази вечер погледнах нагоре и знаеш ли какво видях. Небето беше по-красиво от всякога. Тъмният небосвод над мене бе осеян с безброй звезди, някои гаснещи - показващи на света колко тъжно може да бъде красивото, други греещи ярко, отразявайки нечие щастие по света, трети пък, които просто стоят сгушени в “памуковите облаци над нас, застилат плътно одеяло” - те ни казват, че има и неща, които са толкова много, толкова хубави и стоят скрити, не се виждат с просто око, а трябва да се вгледаш внимателно, за да ги разграничиш от мнозинството и да намериш най-красивата звезда - твоята половинка, която с нетърпение очаква да бъде открита и оценена. Гледах тази чудна природна картина и си помислих дали и ти не правиш същото в този момент. В следващия момент осъзнах, че никога не сме гледали на нещата по един и същ начин, винаги се разминаваме, дори с малко. Разбира се, че в този момент ти не стоиш сама навън и да гледаш глупавото небе. Отново и отново изскачаш в главата ми, а жалкото е, че не м ...