Една следобедна разтъпка
Един слънчев следобед Дърт Пън седеше на брега на Не Чак Толкова Големия Вир, клатеше си краката над водата и цамбурваше камъчета вътре. Така го завари На Хал Че, който се разхождаше в гората, за да му слегне обядът.
- Какво правиш, учителю Пън? - полюбопитства хлапето, след като го наблюдава няколко минути.
- Виж, това е като при повечето хора - започна премъдрият - На пръв поглед кристално чисти, но ако ги раздразниш - тинята от дъното замърсява чистотата на водата.
- Амааам - замислено проточи На Хал Че.
- Давай - кимна му към купчинката до себе си Дърт Пън. - Цамбурни и ти едно, за да видиш какво имам предвид.
Хлапето внимателно си избра камъче и след като го подхвърли преценяващо няколко пъти, го засили и хвърли във водата... Камъкът направи няколко "жабки" и излетя на другия бряг.
- Неее - възкликна премъдрият - Друго имах предвид!
После обаче се замисли... дълбоко...
А На Хал Че продължи с разтъпката си.
© Стоян Вихронрав All rights reserved.
