Една сутрин в гората
1 min reading
Една сутрин в гората
Тихо утро… Един слънчев лъч тихо се промъква през клоните на дърветата и погъделичква нежно едно цветче. Някъде навътре ромоли поточе, лек и приятен вятър полъхва и накланя лекичко тревичките. Слънцето леко се показва иззад хълма и огрява с топлите си лъчи земята. Скоро напъпилите цветчета по клоните на дърветата ухаят, а под тях минава рекичка, с бистрите си води леко опръсква крайречните камъни... Наоколо летят шарени пеперуди, птички огласят с медените си гласчета събудилата се, още сънена Гора... През цялата омайна красота върви младо момиче, облечено в рокля от коприна, с коса златна, с очи по-сини от небосвода. В ръка държи букет от цветя, по-цветни и шарени от дъгата - някои червени, с цвета на залеза, други сини - по-сини от бурното море, други жълти, по-ярки от слънцето, всички опръскани с капчици роса… Това момиче е толкова прелестно, носи със себе си светлина, топлина, радост, дори и магия... Две млади птиченца вият два венеца от червени диви ароматни рози. За кого ли са? Единият е за е това момиче – То е Пролетта, която събужда целия този свят от дълбокия му зимен сън, тя е тази, която носи новото начало на всичко... А другият букет е за създателката на всичко по големия свят - морето и сушата, деня и нощта, слънцето и луната, тъмнината и светлината, създателката на тези противоположности, винаги в хармония едно към друго, тя е тази, пред която всички живи същества се прекланят, обичат и уважават, това е Тя – Майката Природа.
Тихо утро… Един слънчев лъч тихо се промъква през клоните на дърветата и погъделичква нежно едно цветче. Някъде навътре ромоли поточе, лек и приятен вятър полъхва и накланя лекичко тревичките. Слънцето леко се показва иззад хълма и огрява с топлите си лъчи земята. Скоро напъпилите цветчета по клоните на дърветата ухаят, а под тях минава рекичка, с бистрите си води леко опръсква крайречните камъни... Наоколо летят шарени пеперуди, птички огласят с медените си гласчета събудилата се, още сънена Гора... През цялата омайна красота върви младо момиче, облечено в рокля от коприна, с коса златна, с очи по-сини от небосвода. В ръка държи букет от цветя, по-цветни и шарени от дъгата - някои червени, с цвета на залеза, други сини - по-сини от бурното море, други жълти, по-ярки от слънцето, всички опръскани с капчици роса… Това момиче е толкова прелестно, носи със себе си светлина, топлина, радост, дори и магия... Две млади птиченца вият два венеца от червени диви ароматни рози. За кого ли са? Единият е за е това момиче – То е Пролетта, която събужда целия този свят от дълбокия му зимен сън, тя е тази, която носи новото начало на всичко... А другият букет е за създателката на всичко по големия свят - морето и сушата, деня и нощта, слънцето и луната, тъмнината и светлината, създателката на тези противоположности, винаги в хармония едно към друго, тя е тази, пред която всички живи същества се прекланят, обичат и уважават, това е Тя – Майката Природа.
© Глория Гочева All rights reserved.
наистина много възхитително. Всичко е описано толкова романтично и с много чувство. Поздравче! 