Алекс вървеше по улицата съвсем сам, опитвайки се да си събере мислите. Лампите, които светеха над главата му, единствени осветяваха пустия път пред него. Бе избрал точно този път, защото той беше като живота му, мрачен, пуст и страшен. Спомени се разхождаха из главата му, но не какви да е спомени, а само горчиви частички от ужасния му живот. Спомняше си как му се подиграваха всички в училище, как търпеше обидите и надсмиването на съучениците си. И изведнъж сред всички тези болезнени спомени блесна като звезда едно лице. Лицето на едно момиче. Момиче, което ужасно промени живота му. Тя се казваше Татяна и бе неразделна част от живота му още от момента, в който я бе срещнал. Беше най-невероятното момиче в училището му и неговата най-добра приятелка. Когато погледнеше в очите й, той чувстваше някаква топлина, като че ли някой наистина държеше на него. Денят, в който я беше срещнал, трайно се бе запечатал в ума му. Спомняше си как се сблъскаха в коридора на училище, как тя го погледна, ка ...