- Мисля, че въобще не е честно! - измърмори Но Щен Вълк.
- Ъхъ - съгласи се с него Вълк в Сянка и изтръска малко вода от лявото си ухо.
- Тъй де - продължи да нарежда Вълк. - Защо трябва трима ефрейтори да дават дежурство по КПП?!
- Може някой да дойде да се запише в Лагера - сви рамене Вълк в Сянка, а Мрънкалото просто сви рамене и си изстиска водата от опашката.
- Да бе, да! - махна с лапа Но Щен Вълк. - В този дъжд...
Около половин час по-късно:
- Бъррр - потръпна новодошлият и се изтръска, огледа се и започна да мърмори: - Първо бия толкоз път, при това в този гаден дъжд, за да постъпя в Лагера, а като стигнах - няма кой да ме посрещне и запише! - подуши въздуха в КПП-заслона и сбърчи нос: - Не стига това, ами трябва да чакам някой да дойде в компанията на някакви мокри кучета...
- Ррр! - недоволно изръмжа Но Щен Вълк.
- ... да ми мирише на мокра кучешка козина...
- Ррр! - започна да се нервира и Вълк в Сянка.
- ... даже да не споменавам тази мокра котка...
- Ррр! - наруши обичайното си мълчание Мрънкалото.
- ... да не ми е името Тип, ако не им вдигна един добър скандал! - завърши тирадата си той.

Сержант, ефрейтор Верг, ефрейтор Фи Тил и Гар Ван пиеха чай в офиса на сержанта, когато отвън се разнесоха леко приглушени от дъжда писъци, а малко след това в стаята нахлу някакъв индивид с безумен поглед и съдрани панталони, хлопна вратата след себе си и се свлече на пода пред нея.
- Хъм - изсумтя Сержант и отпи от чая си. - Ефрейтор Фи Тил, моля те проучи въпроса.
Фи Тил тихо поговори няколко минути с новопоявилия се и докладва:
- Този човек е дошъл да се запише при нас на обучение, но явно е направил малка грешка на КПП-то - в този момент току пред вратата се разнесе вълчи вой, който накара бъдещият новобранец да се свие още повече и тихо да изскимти. - Обаче обещава никога повече да не греши така... - довърши доклада си ефрейторът.
...
- Кажи, войнико - надвисна над него Сержант. - Какво има? Какво те тормози? Нали каза, че си гладен като вълк!
- Бъррр - недоволно изсумтя редник Тип. - Къде си видял вълк да яде грах...?
- Ето там - посочи към ефрейторската маса сержантът. - Виждам тамън двама... - усетили, че ги гледат Но Щен Вълк и Вълк в Сянка се озъбиха любезно, което им действие накара Тип да изскимти тихичко и без повече оплаквания да се заеме с яхнията си.
...
- Ммм! - недоволно сбърчи нос Черната Пантера Ра.
- Бъррр! - избърка Но Щен Вълк. - Какво е станало с храната?!
- Имаме нов майстор готвач - примирено сви рамене Сержант, а изражението му показваше, че толкова много готвачи са преминали през кухнята на Лагера му, че вече бе свикнал с всякакво готвене.
- Не ще да е много майстор - сви рамене Верг.
- Хъм - изсумтя Гар Ван. - Ще отидем да си поговорим с него...

- И какво? - попита ги Сянка по-късно същия ден.
- Ааа - махна с лапа Но Щен Вълк. - Поговорихме си...
- Отива ли ми тази шапка? - попита Гар Ван, която точно влизаше в спалното и веднага застана пред огледалото, за да си премери готварската шапка, която се мъдреше на главата ù.
- Ще ми направиш ли малко място да се огледам и аз? - помоли Черната Пантера Ра, докато наместваше своята готварска шапка.
- Ооо - проточи Сянка. - Добре сте си поговорили значи...
- Само за една седмица ще е - осведоми го вълкът. - Докато обучим "майстор" готвача - като на думата "майстор" Вълк направи кавички с лапи.
...
Два неясни силуета се прокрадваха в нощта, тихи и нечути от никого... най-вече заради снежната виелица...
- Отвратителни метеорологични условия! - изръмжа Верг.
- Ъхъм - изсумтя Фи Тил.
- В това време нито ще намерим някого, нито някой ще успее да намери нас.
- Кой знае - сви рамене колегата му.
- Какво ще кажеш да се поскрием за малко на завет? - предложи Верг и се прикри от валящия във всички посоки сняг до едно дърво, което го сграбчи, запуши му устата и го придърпа към себе си... Ефрейторът успя да издаде само едно приглушено: - Ммм... - което остана нечуто от спътника му.
Фи Тил обаче бе нащрек, в момента, в който рязко замлъкна мрънкането на Верг, той разбра, че нещо не е наред и преди още да осмисли ситуацията, рефлексите му се задействаха и го изстреляха с плонж в посока, противоположна на дърветата.
ТУП - тупна на мястото, където бе той до преди миг черен силует.
В един миг всички застинаха, дори и вятърът спря за малко да си играе със снежинките, а после Черната Пантера Ра развали магията:
- Сянка! - извика тя. - Помогни ми, че затънах в преспата!
...
- Хъм - изсумтя Асо Пика. - Не трябва ли вече да ходим да ги търсим?
- Ооо - проточи Асо Купа.
- Бъррр - потръпна зиморничаво Асо Трефа и хвърли поглед към виелицата навън. - Седи, грей се.
- Тъй де - сви рамене Асо Каро. - Така или иначе шансът да ги намерим е едно на... - тук ефрейторът се очеса замислено по тила. - Абе, едно на много голямо число...
- Хубаво - махна с ръка Пика. - И без това не ми се излиза в тази виелица...
...
- Няма ли най-после да излизаме?! - подкани ги за пореден път Гар Ван, която от половин час вече се опитваше да ги изтика навън.
- Ооо - проточи Но Щен Вълк.
- Но навън е виелица! - отчаяно махна с лапа Ко Та Рак. - А и Но не обича да му е студено.
- Да - кимна вълкът. - Бъррр...
- Гар Ван, виж сега - подхвана Мрънкалото. - Това е стратегия.
- Стратегия?! - учуди се сенчестата.
- Да - потвърди рисът.
- Каква стратегия?! - вдигна вежди Гар Ван.
- Елементарна - сви рамене другият ефрейтор. - Опонентите ни са четирите аса, а шансът те да излязат навън в тази виелица е едно на... едно много голямо число...
- Ахам - замислено кимна сенчестата. - Сипете ми и на мен чай.
...
- Днес ще се съревновавате в дисциплината стрелба с лък - каза Сержант. - Ето тук са лъковете, там стрелите, а това е за теб, Гар Ван.
- Хъм - изсумтя сенчестата и замислено завъртя парчето плат в ръцете си. - И какво да го правя това? Очите си ли да завържа?
- А! - доволно възкликна сержантът. - Винаги съм знаел, че си много досетлива дама...
- Защо трябва да си завързвам очите?! - въпросително вдигна вежди тя.
- За да се изравнят шансовете ти с тези на останалите естествено - небрежно махна с ръка Сержант.
По-късно същия ден:
- И к'воо? - попита Но Щен Вълк, който него ден бе дежурен и не беше участвал в занятието.
- К'во к'во - сви рамене Сянка. - Шансовете не бяха достатъчно добре изравнени...