Ех, защо не съм се родила мъж
"Мила, 6те имаме събрание, 6те се прибера по-късно" - няма време дори да звънне, но пише. Сигурно по време на събранието го чатка.
А сутринта му дадох цял списък за пазар. Със списъка в главата първо минавам през супера, после през мама да прибера децата, добре, че са ми наблизо. Раница на гърба, две чанти през рамо и две деца.
Влизаме, докато децата се събуят и съблекат в коридора, стоварвам всичко на кухненската маса.
- Тони, измий, маме, картофите, морковите и лука, а ти казвай до къде стигна с домашните и изпитваха ли те днес! - а аз вече действам по тигана и тенджерите.
- Мила, прибрах се! Здравейте, деца! Ох, скапан съм! Какво ще ядем? - с охкане се стоварва върху дивана в хола и грабва дистанционното.
Докато оправя кухнята, детската е утихнала, а той похърква скапано и уморено пред телевизора.
Ех, защо не съм се родила мъж!
...
Днес е неделя, почивен ден. Децата, нали са ранобудници, щъкат и се гонят из стаите и банята. Нетърпеливи, обещали сме им днес да ги водим в "Земята и хората", голямата иска и в Ботаническата, а Гошко на батут.
Ухае на кафе и филийки, гладниците нападат масата.
- Добро утро, деца! Мила, хапвам и лягам да си доспя. Тежка седмица, а и нещо гърбът ме наболява. Нали нямаш нищо против да излезете без мен, другата неделя ще компенсирам, обещавам!
- Не, мили, почини си! Докато се върнем, да си се оправил!
Ех, защо не съм се родила мъж!
...
Неделя вечер е. Децата, щастливи и уморени, вече спят. Веско е на неделното парти по мъжки - на карти с приятели. Това си е моята вечер. Избирам си филм, и се потапям във фейса да прочета някой виц и умна мисъл и в "Откровения" да видя кой какво е надробил.
Сутринта седмицата ще ни грабне отново.
Мъжът ми ще се оплаква от тежкия уикенд с болезнен махмурлук, а аз доволно ще се подсмихвам под мустак "Добре че не съм се родила мъж!"
🙃 🙄
© П Антонова All rights reserved.
