Екзистенциализъм и коктейли

Лято, море, вълнички. Бели облаци и глъч. Кукуруз със зърната на Памела Андерсън, която и да е тая! През слушалките нищо не се чува, само новата на Фики. Опнала е бедра девойката точно пред него. Вдигнала си е малко шезлонга, наместила го е на верев, за да гони слънцето и оттук той може да види само крака (безкрайни наистина) и една плажна шапка, която е увенчала главата. От тази сочна физика му замирисва на химия.

Дебне я.

Тя е неебателна. Започва да чете книжка. Той има отлично зрение и оттук вижда: Сартр. Боже! А можеше да си вземе някоя кримка, нещо за мафиоти или поне женски розови парцалчета. Но момичето умно, знае как да привлече вниманието с нещо различно. Кой беше Сартр? Гугълва го: някакъв френски многознайко, умрял при това. Кривоглед. Екзистенциалист. Бил казал: „Адът – това са другите!“

В момента тя е неговият личен ад. Чака я вече половин час да се начете, за да стане да топне телце в морето.

Ей го на, на три крачки. Морето. Мокро като мокрия му сън.

И изведнъж тя се надига, показва му едни хубави прашки, впити в едно сочно дупе и оооо, палава е, нагоре е дибидюс гола. Ама тъкмо си връзва горнището и той можа да мерне само неизпечено още гръбче. Пу, дейба и късмета! Ама щом е склонна на нуди изпълнения, лесно ще се навие.

Все пак, той е възпитан първо да ухажва. Затова се примъква тайно до книжката й, взема й книгоразделителя и с молива, с който си пише резултатите от мачовете и си решава судокуто, й надрасква номера си и предложението: „Малко бесен секс? А?“

После пъхва картончето на някаква балигокоябеше страница и се намества да чака рибката да лапне въдицата. Намества си го и малкия, че му убива от едно известно време.

Рибката изплува след няколко минутки, мокра и готова за забърсване. Има дълга руса коса, сплетена на плитка, сини очи, които гледат към него, ама не го отразяват (засега!) и обеца на пъпа. Ех, все шса намери нещо да развали хубавото. Ква е сега тая обеца?! Да убива, докато я чука на пясъка.

Бърше се тя в хавлията, а от плитката й капе една вода и той си мечтае ли, мечтае. Тя сяда и си отваря книжката. Оглежда се. Нашият се прави, че спи, ама я гледа с крайчеца на лявото. После я вижда да си взема телефона и възбудата му расте в километри.

Дзън. Олеле, тя му пише! Телефонът в гащетата му вибрира. Направо му масажира деликатните части. Ето, започна се вече ухажването. Вайбът е на вайбър.

„Бесен?“

„Шта превъртя и овъргалям. Ще свършиш много пъти. Ще ти го вкарам отзад, до топките.“

Тя се оглежда. Готова е!

Дзън.

„Къде?“

Дзън:

„Отзад“

Дзън:

„Къде си?“

„А, на плажа“

„Е, ясно. Няма ли да ме поухажваш малко, да се почерпим нещо?“

„Е, щом настояваш да се бавим.“

Леле, става още по-сладко, като така му се опъва.

Тя става, слага си някакъв шал върху прашките, още е с горнище мамка му, надява шапката и тръгва към бара отзад, като докато върви, пише – на него!

„Коктейл?“

Той се замисля какви кинти има. Ще стигнат.

Изчаква минута – две, за да не заподозрат всички наоколо каква е хавата. Изчаква още пет, за по-сигурно. Мацето трябва да е нетърпеливо и мокро. Сартр ще ми чете, кривогледия!

Тъкмо отива на бара и вижда бармана да подава коктейл на един загубеняк – верно висок и мускулест, ама загубеняк със сигурност:

- Секс он дъ бийч, заповядайте.

Оня плаща с карта и носи коктейла… към неговата мацка. Слага го пред нея и се оттегля. Е, поне имА акъла да се разкара. Рибката е жадна и веднага нагълтва през сламката. Ей така ще пие след малко от него. Ще смуче и ще пие.

И тъкмо да понечи да седне срещу нея и да й се разкрие най-после, и момата маха на загубеняка да дойде пак.

Нашия сяда на съседната маса да види докъде ще я докара нахалникът (преди да го е ступал, де) и се прави, че гледа менюто. Онези се гледат мълчаливо. Като риби на сухо.

След цели две минути, тя казва:

- Един тъпак ме сваля.

Оня мълчи. Оттук не може да види дали й е хванал ръката. Мале, ако я пипне с пръст и е ковчежник – бъдещ жител на ковчег. Обича да си съчинява думи, кво да се прай! Тъпак ли каза тая? Сигурно още някой я сваля. Нищо, нека има здравословна конкуренция, после бройката ще е още по-сладка.

Още две минути. Мацето смуче и гледа в загубеняка. После маха нещо на бармана. Бааа, и барманчето ли ще свали? Ненаситница! Е, с него вече нема как да се мери. Оня има да й приготвя коктейли от сутрин до вечер. Пък тя явно на коктейли се лови.

Още минута. От толкоз очакване и разочарования, вече почва да му спада. Оня трябва да се разкара веднага.

И тогава барманчето клето притичква пак към двамцата и носи още един коктейл. Слага го пред загубеняка – някаква чаша кат обърната пирамида. Мацето явно черпи, щото тоя път тя плаща. С карта.

- Мммм, точно по вкуса ми. – Загубеняка говори като пришълец, сигурно е на курорт тука.

И ще му се прави на него, на неговата собствена територия. Аре, чао! Той колко е бачкал по морето – от юни до септември, цели десет години, повтарям – д е с е т!

Момата, обаче, изръсва:

- Хотелът ми е наблизо.

И двамата стават и отиват да й съберат Сартъра и хавлийката и се изнизват от плажа. Рибката отплува с Шнорхела. Да му пикае на коктейлите на тоя барман! Става и отива да му нашока репата:

- А бе, важния, ти какво му сипа на тоя, че омая мацето?

Барманчето се пули:

- Коктейл поиска дамата.

- Е, ти мене за тъп ли ме имаш. Аз чета Сартър бе, идиот. Къф коктейл? Секс он дъ бийч ли, а?! Знам кво значи, не ме глей така, и аз поназнайвам езици.

Пишлемето се хили, моля ти се! И му отговаря най-нагло:

- Порнстар мартини, господине. Порнстар мартини.

Нашият блъска с юмрук на бара:

- Ма кви сте вие секс маниаци, барманчетата. Па кръстете го Рио Маре, Албатрос, Гларус, ако щеш, даже най-добре нещо българско. Вие само за секс мислите. Сипи едно и на мен, че там има една с прашки.

- 20 лева.

- Обирджия! Сипи, сипи!

Адът – това е новата!

---