ЕМИГРАНТ
Иван бавно се надигна от протъркания диван и с провлачена походка влезе в кухнята. Пристъп на кашлица го разтърси. Запали цигара и жадно дръпна. Писък на сирена прониза тишината на дъждовното утро. Проследи с безразличие полицейската кола, която профуча и взе бутилката с водка.
Изящните махагонови крака на креслото и инкрустираната масичка бяха последните щрихи на миналото. Лекьосаният прокъсан килим, изсветлелите мръсни завеси, провесени на олющените прозорци и пропитата в цялата къща миризма на линееща старост - рисуваха настоящето.
Иван напълни чашата и отпи голяма глътка - едва доловима искрица блесна в погледа и бързо угасна - ръцете престанаха да треперят. В сините помътнели очи отново се настани апатията, а празнотата се настани удобно в душата му.
Полицата над камината - олтар на изгубеното - тънеше в прах. История на Русия и стихосбирка на Пушкин лежаха неотваряни от години. Матрьошка се усмихваше тъжно до пожълтяла семейна фотография с оръфани краища. Това бе всичко, ...