Sep 20, 2022, 11:19 AM

Есен 

  Prose
1121 1 4
1 min reading
Идва като дихание есента, студена, но и толкова желана. Не съм уморена от морето, то се умори, не тъжа за щъркелите, те поемат по своя път, не мисля за зелените листа, те поискаха размяна.
...По обед слънцето си играе с косите ми, намигва ласкаво на близкото самотно врабче. Какво знае то за света?
Колко трябва на тази птичка, за да почувства пълнотата на минутите, онази пространствена хармония на мислите?...
Пърха с крилете, чурулика напевно... и отлита в простора.
Пронизва далечината на вика, сърцето напомня за отминалата вечер. Щурчетата пееха и тъмнината не ме заслепяваше, не пречеше на прогонената обич...
Очите, твоите, обичаха духа ми и помагаха на надеждата... Ръцете нежно докосваха устните ми, врата, раменете, гърдите... Единение. Пълнота на духа...
Топло и съкровено. Истинско. Искрено. Ръцете обгръщаха топлината от красивото ти тяло и мечтаеха за вечност.
Детски вик разкъса покоя.
Едно момченце, падна, там, при пешеходната пътека и скимтеше като ранено цвете...
... Гласове, кря ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана Янкова All rights reserved.

Random works
: ??:??