Ескиз с гарвани
Ноемврийски ден. Ни да му се сърдиш, ни да му се радваш на мъглите и студените дъждове. Така се впиват в теб и така те обгръщат, че докато се усетиш си посивял повече от пейзажа вън.
Дори слънчевите позитивки, по дуварчето ти във Фейса, не могат да прогонят влачещите се огромни, сиви облаци на мислите ти.
Тесният офис изпиваше въздуха ми, като махмурлия сутрешна бира. Невидимката ме стегна яко, след поредното писмо на НАП, според което отново съм длъжница. Въпреки трите проверки и две ревизии, въпреки върнатите ми надвнесени суми и прилежно връчени ми актове, отново ме чакаше дълго доказване на тезата, че нямам сестра. Всичко ми дойде в повече.
Като снаряд изхвърчах навън. Дишах цигарения дим, който не се отличаваше много по вредност от този на улицата. Зареях поглед в оголелите клони на ореха отсреща.
Сякаш по сценарий, за по-голяма мрачност на пейзажа и мислите ми, ято гарвани бяха превзели клонака. Загледах се.
Ловко събаряха последните орехи на улицата. Долу вече се чернееше една дузина. От съседната къща бързо изскочи бай Манчо и заобира на готово гарванския урожай. Един гарван се стрелна, грабна орех и го отнесе на близкия дървен стълб. Кацнал на заострения му край, дълго наблюдава бързоръкия нашественик.
Тъкмо да отместя поглед и той прелетя на дървото до мен. Застопори ореха между крачката си и заудря с клюн. След няколко почуквания по черупката, го пусна да се разбие на тротоара. Безшумно се спусна, взе едната половинка и се върна на клона.
Манчо беше напълнил джобовете си. Лицето му се разтегна в тарикатска усмивка. Шмугна се бързо в двора, а след него гарваните гледаха недоумяващо.
Стана ми неловко. Една самодоволна усмивка беше полепнала по мен и се просмукваше толкова надълбоко, че усетих оловна тежест.
Половинката орех порасна. Порасна, като вина в очите ми. Вина, по- страшна от тази, която НАП ми вменяваше.
От съседния двор чувах гласа на Манчо.
- Всичките им ги обрах, ти казвам! Чиста работа!
- Добре, че не те видя Миташки. Щяхте да се сбиете за пет ореха. – отвърна му някой.
Исках да избягам, а не можех! Гледах как гарваните отлитат.
Дори не грачеха…
снимка: нета
© Лъки All rights reserved.
Кети, 
