Ето такива дребнички неща ми се случват
2 min reading
Ето такива дребнички неща ми се случват
На осемнайсет съм, но съм запазена и с гърди. Да те оглеждат на осемнайсет и да ти говорят зад гърба за красивите формички е нормално. Да минават покрай теб и да те пипат просто за късмет по гърдичките, сякаш си коминочистач и това сме преживели. Това е като имаш, а като отслабнеш, ти подсвиркват в гръб. Нищо, че отпред може да не ставаш за нищо. В поза партер няма да ме гледат в очите, я. Вървиш си по тротоара сама или с детенце за ръка и някой кара бавно до теб с колата си и ти иска телефона. Веселба. Това са мъжете с коли. Сега за тези, дето са пеша. След работа с колежки вървиме (вече не сме на осемнайсет) и си говориме. Срещу нас група мъже. Наближават и изведнъж някой ме вдига на ръце, завърта ме, целува ме по гушката. После ме оставя и продължава. Колежките ми казват, че съм флиртаджийка. Аз?! Да не би аз да го гушнах? Стоя като препарирана, а те ме питат:
- Видя ли го?
- Вие луди ли сте?! Това ми дойде като гръм от ясно небе.
- Ако знаеш колко беше красив!
- Е, какво, да изтичам и аз да го вдигна ли?
- Страхотен беше!
- Свирено, влизат в заведението, няма да го гоня. Та за какво си говорехме?
Друг път влизам в заведение. Не, влитам, защото съм закъсняла за сбирката, а приятелките ме чакат. Сядам, поръчвам си и докато обясня какво ми се е случило, някой ме вдига заедно със стола и ме премества на съседната маса. Озовавам се с трима симпатични мъже. Този, който ме пренесе, е бивш директор на телевизия. И смята, че като го видя, ще се ухиля до уши.
- Слънчице, може да съм лека на килограми, но моментално същото движение и ме връщаш откъдето си ме взел, защото ме прекъсна на най-интересното. После ще дойдеш и ще ме помолиш да ти обърна внимание.
- Ама...
- Без, „ама”, в същия ред, в който ти казах! - Връща ме, след малко ми се извинява. Чак после черпи нашата маса, за неудобството, което ми е причинил. После от друга маса ни черпят, заради шоуто. После станахме почетни гости в заведението.
Сега съм решила да напълнея, за да не ме вдигат и пренасят като перце. Кое ми е флиртаджийското, като на всичкото отгоре съм и късогледа?! Та, за някои съм била много свестна, та чак не се издържало. Е, питам аз, със всички ли трябва да преспя, дето ме закачат. Аз не трябва да спирам да работя май. А ако ми и плащат - ще си стана една милионерка за чудо и приказ. Е, не съм слънце, та навсякъде да огрея. Пък и слънце да съм, все някъде има сянка, нали?!
И така, да обобщим – за колежките съм флиртаджийка, за някои други, дето няма да ги посочваме с пръст, защото е невъзпитано, съм много свестна. Аз съм Светлана Лажова и просто не мога да остана незабелязана, но съм невинна до доказване на противното. Какво да направя, че все на мен ми се случват такива неща?!
На осемнайсет съм, но съм запазена и с гърди. Да те оглеждат на осемнайсет и да ти говорят зад гърба за красивите формички е нормално. Да минават покрай теб и да те пипат просто за късмет по гърдичките, сякаш си коминочистач и това сме преживели. Това е като имаш, а като отслабнеш, ти подсвиркват в гръб. Нищо, че отпред може да не ставаш за нищо. В поза партер няма да ме гледат в очите, я. Вървиш си по тротоара сама или с детенце за ръка и някой кара бавно до теб с колата си и ти иска телефона. Веселба. Това са мъжете с коли. Сега за тези, дето са пеша. След работа с колежки вървиме (вече не сме на осемнайсет) и си говориме. Срещу нас група мъже. Наближават и изведнъж някой ме вдига на ръце, завърта ме, целува ме по гушката. После ме оставя и продължава. Колежките ми казват, че съм флиртаджийка. Аз?! Да не би аз да го гушнах? Стоя като препарирана, а те ме питат:
- Видя ли го?
- Вие луди ли сте?! Това ми дойде като гръм от ясно небе.
- Ако знаеш колко беше красив!
- Е, какво, да изтичам и аз да го вдигна ли?
- Страхотен беше!
- Свирено, влизат в заведението, няма да го гоня. Та за какво си говорехме?
Друг път влизам в заведение. Не, влитам, защото съм закъсняла за сбирката, а приятелките ме чакат. Сядам, поръчвам си и докато обясня какво ми се е случило, някой ме вдига заедно със стола и ме премества на съседната маса. Озовавам се с трима симпатични мъже. Този, който ме пренесе, е бивш директор на телевизия. И смята, че като го видя, ще се ухиля до уши.
- Слънчице, може да съм лека на килограми, но моментално същото движение и ме връщаш откъдето си ме взел, защото ме прекъсна на най-интересното. После ще дойдеш и ще ме помолиш да ти обърна внимание.
- Ама...
- Без, „ама”, в същия ред, в който ти казах! - Връща ме, след малко ми се извинява. Чак после черпи нашата маса, за неудобството, което ми е причинил. После от друга маса ни черпят, заради шоуто. После станахме почетни гости в заведението.
Сега съм решила да напълнея, за да не ме вдигат и пренасят като перце. Кое ми е флиртаджийското, като на всичкото отгоре съм и късогледа?! Та, за някои съм била много свестна, та чак не се издържало. Е, питам аз, със всички ли трябва да преспя, дето ме закачат. Аз не трябва да спирам да работя май. А ако ми и плащат - ще си стана една милионерка за чудо и приказ. Е, не съм слънце, та навсякъде да огрея. Пък и слънце да съм, все някъде има сянка, нали?!
И така, да обобщим – за колежките съм флиртаджийка, за някои други, дето няма да ги посочваме с пръст, защото е невъзпитано, съм много свестна. Аз съм Светлана Лажова и просто не мога да остана незабелязана, но съм невинна до доказване на противното. Какво да направя, че все на мен ми се случват такива неща?!
© Светлана Лажова All rights reserved.
много е неприятно,когато те възприемат само като една хубава визия..и не се вгледат в човека,който се криие под тази визия 
