Ето я... По тялото ù се стели воал от вода. Там, където пръстите ù докосват върховете на дърветата, се стичат заледени капки. Косата ù, пламнала от слънцето, обвива мокрото наметало и пара покрива лицето ù. Ето я... босите ù крака заледяват гората, животните мигом се крият в хралупите си. Ето я... от очите ù езерни падат потънали кораби. Днес тя ще заспи. Пясъчните ù клепачи ще зазидат езерата. Краката ù ще се свият под пламтящата коса и ще се изпарят, а воалът от вода ще се стовари от мъка. Ето я...