Езикът на Вселената

Монотонният ритъм на английския дъжд се претопява между ръцете и струните на китарата ми в никога неизлизали на белия свят мелодии. А дали е бял светът или е очернен от страданията и мъките на хората, които се борят за промяна, а тя все не идва. Изцедени, изтощени, но въоръжени с надежда, те продължават и продължават. Ние продължаваме! Такива сме българите, борбени, непримирими, не се прекланяме пред несправедливото тиранично владичество на триглавата ламя. Ще дойдат трима или повече юнаци и веднъж за винаги ще отсекат главите на чудовището. Народът ще бъде свободен! Да! Вярвам в това. Не се отказвам! Не се предавам! И сега тук, в тази страна известна с призраци и духове, чувствайки се и аз понякога като призрак или дух, ходя облечена в материалното си тяло и се опитвам да преобразя света с красотата си. Красота, която един ден ще повехне, но красотата на музиката ми е и ще остане вечна. Тя (музиката) ни свързва по един специален начин и ни прави различни хора, различна порода. Ние комуникираме на друг език. Езика на Вселената, който се разбира само от тези които са от нашия вид и природа. А дори и да не се разбира, се чувства и точно в това е свободата. Свободата в музиката е да можеш да избереш понякога когато си поискаш, да не разбираш нищо. Просто да се отпуснеш и да оставиш тя да те обсипе като дъжд, а ти да не правиш нищо. Да те води. Много хора ги е страх от дъжда. Крият се. Не обичат да са мокри. Само ние музикантите можем да си позволим понякога да не разбираме нищо. Да се доверим на дъжда, дори и да се превърне в буря. Това не е лесно, а и останалите не го разбират. Описват го като бездействие и привидно, то е такова, но всъщност е най-сложното действие. Говорите ли езика на Вселената, ще попита някой от нас онзи който се поклаща под саунда на разкриваща душите песен, разтърсваща мозъците в неистови истерии. Този свят, всички, обществата и подземните включително, вечно търсят обяснения, логика, разбиране и тълкуване. Ние обаче сме освободени от това задължение, още преди да се родим. Общуваме на езика на Вселената, езика на музиката, а ако искаме не общуваме, просто мълчим, защото и тишината е музика. Тя никога няма да спре, няма да те предаде, ще те обича и ще ти бъде вярна. Днес дъждът е английски, вчера беше български, утре може да бъде швейцарски, а някога бе австрийски, словашки, френски, унгарски, македонски, чешки, испански... Кажи, кажи, кажи ми какъв ще е утре? Ако не, ми го изсвири!