Jul 18, 2009, 1:27 PM

* * * 

  Prose » Narratives
1215 0 23
2 мин reading

                    В живота си човек се изправя пред много трудности.

 

 

                                   Великият Могал       

 

 

     Аз съм Индия. Хималаите пазят границите ми, Ганг е свидетел на моята непорочност. От зората на времето съм приятел на Мрака и Светлината. Тези мраморни сгради казват на света: -  деспоти ме ограбваха и унищожаваха, доброжелатели ме превъзнасяха, глупаци ме оковаваха. Сред тези, които ме обичаха, имаше един мъж на име Агбар, той ме обичаше, надмогнал разделението от вярвания и традиции.

     Учеше хората да обичат ближния и ме бе прегърнал завинаги. Днес всяко кътче на императорския дворец може да разкаже за отминалите дни.

 

     Далеч от удобствата на великолепния си дворец, в тази знойна пустиня, вървейки бос по изгарящия пясък, е Агбар Велики. Очите му са пълни с отчаяние, защото все още не е видял усмихнато лице на свой потомък. Агбар ще се поклони пред светия отшелник, шейк Селим, с надеждата, че ако чуе молитвите му, Бог ще дари Агбар със син. От целия дворцов керван, само Агбар се закле да ходи пеш. Накрая достигна целта си. Императорът, пред който целият свят се кланя, склони глава пред отшелника.

     - Бог не отвръща глава от молбите на вярващите, вдигни ръце за молитва и аз ще се моля с теб! - каза отшелникът. -  Боже, дари този нищожен човек с безценно съкровище от твоята хазна.

     - Наричаха ме закрилник на света и сянка на Бог. Нека сега чуя глас на зовящ ме баща - каза Агбар. - О, Владетелю на двата свята, не ме оставяй да умра без следа, дай ми син, дай ми дете. Благослови ме с рожба!

     - Бог ще благослови императрица Йота с дете! - отвърна отшелникът.

След няколко месеца една добра жена донесе чудна вест на императора.

     - Поздравления, Ваше Величество, Бог ви дари със син и наследник на империята Могал!

     - Вземи този пръстен, добра жено, ти донесе радостна вест. Кълна се в свещените везни на справедливостта, каквото и да поискаш от мен, ще бъде изпълнено.

     С течение на времето, принцът разкри немирния си характер. Непослушанието на принца растеше и той прекрачи границите на уважението. Величието на династията започна да бледнее, а опияненият принц Селим да залита. За Агбар Велики бъдещето на Индия изглеждаше мрачно.

     - Няма да те гледам пиян всеки ден, когато величието на династията се е превърнало в играчка за принц лентяй.

     - Мансинг - лиши го от нежната майчина грижа и го облечи в броня. Закали го в унищожителните пясъчни бури на бойното поле. Поверявам ти бъдещето на династията.

     Надявам се да съумееш да го опазиш!

 

                                                                                                   следва

 

 

© Селена Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??