Картината изникваше пред очите ми - прекрасни багри в лилаво, бяло, жълто, зелено и синьо, страхотни нюанси. Скочих, прегърнах приятелката си, за да изразя възхищението си пред нейното творчество. В следния момент върха на четката мацна носа ми и горната устна с жълта боя. Бях забравила, че приятелката ми рисува с уста, поради тежката си парализа…
© Людмила Борисова All rights reserved.