Една жена без име скита сама, без спомен, без душа... Търсейки отговор за миналото, за бъдещето, за настоящето... Опитвайки се да разбере какво му става на света около нея! Заглеждайки се в лицата на хората Тя осъзнава, че там са скрити много тайни, тъмни петна... Пита себе си:
- Надежда за мен може все още да има, а за тях...? Дали живота на просяка не е по-хубав от този на богатия, дали душите им са богати с чувства, дали прекрасният ореол от доброта и щедрост е само фарс, дали обичат, дали познали са нявга любовта? Аз питам има ли някой, който да ми отговори... или отново сама ще търся отговора...