Фатима и ...една душа!

Фатима и ....една душа! 

....

( - Всичко е наопаки! И ти знаеш защо! Бях глупава, а ти права!Кажи ми защо всичко е толкова далеч?

- То е там където ние го оставим! Всичко е такова каквото ние го направим! Не мисли, че всичко свършва! Може би сега почва!

- Да може би.. но се чувствам слаба...чувствам се несигурна... Ти винаги си ми повтаряла, че аз не струвам нищо... ето виж...точно така е! Кога трябва да тръгвам?

- Ти сама решаваш!

- Как така сама... и това ли трябва сама да реша?

- Да! Огледай се! Това е! Отидеш ли там... всичко свършва!

- При светлината ли? Изглежда красиво! ... Ами ти няма ли да дойдеш с мен?

- Не! Аз оставам тук!

- Но.. не аз искам да съм с теб! Имам само теб! моля те ела с мен!
- Не мога!

- Защо плачеш? Недей! какво има?

- Винаги сме се карали с теб! Винаги те обиждах! Казвах, че си слаба и никоя в живота! Че нямаш никой и нищо не можеш да постигнеш!... но аз не го мислих!

- Защо тогава ме караше да страдам? не разбирам!

- Така ти ставаше силна и преодоляваше всичко! Да знам бях лоша към теб! Но .. аз те обичам! Ти си част от мен! или аз от теб.... Мъчно ми е, но трябва да се разделим! Заедно бяхме един екип! Прости ми за всичко, което съм ти казвала! Аз го правих за да ти дам сили да продължиш! Ти наистина си много силна!!!

- Да.. доста си ме ядосвала! Много си упорита и твърдоглава.. но това ми харесва в теб! Понякога ме ядосваше за глупости... но винаги съм те имала до себе си! Не знам как ще се справя без теб!

- И ти ще ми липсваш! Знам, че бях лоша...но правех всичко заради теб!Ти ще се справиш там!

- Не.. не и без теб! Ти беше моята сила! Ти ми даваш надежда.. без теб съм никоя! недей...

- Трябва да вървиш! хайде стани! недей да плачеш! Някой ден ще ме забравиш! Тръгвай!

...Фатима тръгна бавно към светлината! Сълзите се стичаха от очите й! Спомняше се всички кавги и неприятности, победите и радости! Стигна до портата и се обърна!
 Изведнъж се затича и прегърна душата си!

- Неее малка мръснице! няма да те оставя!

- Но.. как?! Прегърни ме !  )

Тя лежеше там! Докторът се приближи погледна я и каза:

- Не мисля, че ще се събуди! много е слаба! Мисля, че няма смисъл. А е толкова хубава и млада! Цяла седмица не спирам да следя състоянието й..няма никакво подобрение! каква съдба...

В този момент по бузата на Фатима се стече топла, кристална сълза! Тя отвори очи!
Фатима просто възкръсна!

- как се чувствате ли ме? Чувате ли? - Той я гледаше вперил поглед в красивите и зелени очи!

- Разбира се, че ви чувам! Изморена съм, отпаднала.... Може ли чаша вода!?

( - Виж го как ме гледа... голям нещастник! Направо
- Ха... Ако питаш мен май те хареса! Не сваля поглед от теб!
- Глупости говориш! Знаеш, че никой не ме харесва! Аз съм...
- Ти си страхотна! Не го зяпай така!
- Я млъкни малка досадница!
- Ей не ми говори така, че ще се ядосам! )

Написано в една топла, но самотна нощ.... :(

Мигличка-  запазени прав஧